„Игра на котки“ в „Зад канала“ разказва за любов, ревност и човешки слабости

„Игра на котки“ в „Зад канала“ разказва за любов, ревност и човешки слабости, информират от Малък градски театър. Премиерата е на 15 ноември.
В спектакъла на режисьора Десислава Шпатова по пиесата на унгарския драматург Ищван Йоркен участват Светлана Янчева, Станка Калчева, Христина Караиванова, Христина Джурова и Свежен Младенов.
„Режисьорката събира актьори, готови да покажат героите си без удобните защити на сценичния образ. За нея предизвикателството е в смелостта да разкриеш човешкото в неговата противоречивост - дребнавостта, завистта, самосъжалението и отчаянието, без да ги оправдаваш или украсяваш“, коментират от трупата. „Избрах актьори, които не се страхуват да бъдат некрасиви на сцената. Не във физически смисъл, а в човешки“, казва Десислава Шпатова.
По думите ѝ в репетиционния процес специално внимание е отделено на онова, което се случва отвъд думите: „Разминаването между казаното и действително преживяното, един поглед, движение или докосване могат да издадат много повече от открития конфликт. Именно чрез тези детайли отношенията между героите придобиват физическо присъствие на сцената“.
В центъра на историята е госпожа Орбан - жена, която отказва да се примири с възрастта, самотата и загубата на любовта. Тя не е непременно симпатична. Може да бъде егоистична, манипулативна и несправедлива, но зад поведението ѝ стои отчаяната съпротива срещу мисълта, че животът ѝ е приключил, докато тя все още има желания и потребност да бъде обичана. „Тя се бори не толкова за конкретен мъж, колкото срещу усещането, че животът ѝ вече е приключил, докато тя самата все още е жива“, казва режисьорката.
По думите ѝ пиесата на Ищван Йоркен поставя и неудобния въпрос кога човек трябва да престане да желае: „Обществото очаква възрастните хора да бъдат по-тихи, разумни и удобни, но героите на „Игра на котки“ отказват да се поберат в подобни очаквания“. „Игра на котки“ започва като почти абсурдна комедия на човешките зависимости, но постепенно отвежда към болезнената истина за нуждата да бъдеш обичан. Защото понякога най-трудно е да признаеш колко много се страхуваш да не останеш сам.
Преводът от унгарски е на Катя Каменова. Сценографията и костюмите са на Тита Димова, а музиката – на Юлиян Стоичков.
Следващите представления са на 20 ноември, 11 и 27 декември, 12 и 28 януари.
/ДД