Изкупната цена на пшеницата у нас остава значително под борсовите котировки, а при сегашните разходи производството става все по-трудно рентабилно, коментираха пред БТА земеделските производители Станислав Димитров и Желязко Желязков.
По думите им в момента търговци предлагат около 17 евроцента за килограм пшеница, или 170 евро за тон. За сравнение, към 2 септември котировката на мелничарската пшеница на Euronext/MATIF е около 245 евро за тон. Разликата между посочената от производителите изкупна цена и борсовата котировка е около 75 евро на тон.
Борсовата котировка не представлява директно изкупна цена за българския производител, тъй като при физическите сделки значение имат качеството на зърното, мястото на доставка, транспортните разходи и конкретните търговски условия.
Според Станислав Димитров от юни насам цената на пшеницата на борсата се е повишила, но това увеличение не се усеща в същата степен при цената, която се предлага на българските производители.
Производителите поставят въпроса за пазара на зърно
Димитров и Желязков поставиха и въпроса за концентрацията на пазара на зърно. Според тях няколко големи търговци разполагат със значителни складови възможности и могат да изкупуват големи количества продукция, което поставя по-малките земеделски производители в по-слаба позиция.
По думите на Димитров големите компании могат да съхраняват зърното и да изчакват по-благоприятни цени, докато производителите, които нямат собствени складове, често са принудени да продават непосредствено след жътвата.
Според Димитров липсата на възможност за съхранение ограничава избора на земеделците кога и на кого да продадат продукцията си. Той смята, че държавата би могла да има по-активна роля в съхранението на зърно и да поддържа резерв, който да се използва при неблагоприятни години.
По думите му България разполага с милиони тонове зърно, докато за изхранването на населението са необходими значително по-малки количества. Затова според него е важно да има възможност продукцията да бъде съхранявана и реализирана, когато пазарните условия са по-благоприятни. Според него трябва да печели държавата, а не монополистите.
На въпрос за цената на хляба – дали ще се повиши или ще намалее, той отговори, че въпреки ниската цена на зърното, заводите, които произвеждат хляб, не купуват зърно, а брашно.
Производствените разходи растат
Земеделските производители посочиха, че при сегашните изкупни цени приходите от зърното трябва да покрият множество разходи – за семена, торове, препарати за растителна защита, горива, обработка на земята, осигуровки, данъци и ренти.
„Ние сме си аграрна държава", каза Димитров, и според него държавата трябва да създава условия земеделието да бъде устойчиво и производителите да могат да продължат да работят.
Проблеми със слънчогледа и подпомагането
Димитров разказа и за проблемите със слънчогледовата реколта след неблагоприятни метеорологични условия. По думите му при силно засегнати площи производителите се сблъскват с трудности при получаването на реална компенсация за загубите.
Той даде пример със стопанство от 200 декара слънчоглед. По думите му при нормативно определен среден добив от 300 килограма на декар се очаква стопанството да отчете 60 тона продукция. При реално произведени 30 тона след природно бедствие обаче земеделецът може да се окаже подложен на проверка за останалото количество.
Димитров посочи, че и при негови площи е имало щети от буря – унищожени са 60 на сто от слънчогледа. По думите му пораженията са били установени и документирани, включително със снимки и GPS данни, но това не е означавало автоматично получаване на обезщетение – за да получи компенсация, трябва да са унищожени 100 процента от продукцията. Субсидиите, които получават и в които има процент за компенсация при поражения, не са се променяли от 2008 година.
Той постави въпроса доколко съществуващите механизми за подпомагане могат реално да защитят производителите при тежки климатични щети. Според него при доказано унищожаване на реколтата земеделецът не трябва допълнително да бъде поставян в положение да доказва защо не е произвел нормативно очакваното количество.
Димитров посочи и необходимостта от по-ясна система за защита на земеделците при градушки, бури и други природни бедствия. Според него производителите трябва да могат реално да разчитат на механизъм, който да компенсира част от загубите и да им позволи да продължат производството.
Рентите също тежат върху производителите
Желязко Желязков постави акцент върху размера на рентите. Той даде пример с района на Безмер, където по думите му рентата достига около 46 евро, докато в други села е между 28 и 32 евро.
Според него при подобни нива на рентите значителна част от приходите от произведеното зърно отива за плащането на земята, преди производителят да е покрил останалите си разходи.
По думите му от средствата, които остават след плащането на рентата, трябва да бъдат осигурени пари за семена, торове, препарати, гориво, осигуровки и данъци, както и за подготовката на следващата стопанска година.
Желязков посочи, че при високи производствени разходи и ниски изкупни цени на производителя му остава все по-малък ресурс за инвестиции и развитие на стопанството.
Скептицизъм към кооперирането
Като възможно решение на част от проблемите в сектора често се посочва кооперирането на земеделските производители. Станислав Димитров обаче изрази скептицизъм, че подобен модел би работил лесно при сегашните отношения между стопаните.
„Как ще стане кооперирането?", пита той.
По думите му производителите имат различни възможности, разходи и резултати. Един стопанин може да има добра реколта, докато друг е претърпял сериозни щети от буря или суша. Част от земеделците разполагат със собствени складове, а други са принудени да продават продукцията си веднага.
Димитров смята, че без доверие, прозрачност и ясни правила кооперативният модел трудно би работил. Според него винаги съществува риск по-големият производител, който разполага със складове и по-голямо количество продукция, да бъде в по-силна позиция спрямо по-малкия стопанин.
По думите му кооперирането не може да бъде само формално обединяване на земя и продукция, а трябва да гарантира справедливи условия за всички участници.
Напояването остава проблем
Производителите поставиха и въпроса за състоянието на напоителната инфраструктура. Според тях липсата на достатъчно работещи напоителни системи ограничава възможностите за производство, особено при продължителни засушавания.
Димитров критикува състоянието на напоителната инфраструктура и посочи, че в други държави земеделците разполагат с по-добри условия за напояване.
По думите му възстановяването на напоителните системи трябва да бъде сред основните приоритети на държавата, ако България иска да има устойчиво земеделско производство.
Той посочи, че в някои случаи има вода в каналите, но земеделците не могат да я използват ефективно заради състоянието на системите и цената на услугата.
Според Димитров държавната политика трябва да бъде насочена не само към отделни форми на подпомагане, а към създаване на условия земеделецът да може да произвежда, съхранява и продава продукцията си при по-справедливи пазарни условия.
Производителите искат по-последователна политика
Димитров и Желязков са на мнение, че земеделието трябва да бъде разглеждано като стратегически сектор, тъй като от него зависи производството на храна и издръжката на голям брой хора в страната.
Според тях секторът се нуждае от по-последователна държавна политика, която да създава условия за устойчиво производство, по-добро управление на водните ресурси, възможности за съхранение на продукцията и реална защита на производителите при природни бедствия.
По думите на Димитров ниските изкупни цени, високите производствени разходи, рентите, климатичните рискове и проблемите с напояването поставят все повече земеделски производители в ситуация, в която е трудно не само да инвестират, но и да запазят стопанствата си.