Изложба разказва как се е развивал градският пейзаж на София през последните 35 години

Изложбата „Последните 35. Фрагменти от съвременните градски архитектурни пейзажи на София 1989-2024 г.“ може да бъде в разгледана в галерия „Дом на киното“. Автор на проекта е „Елипс проджектс“ с ръководител екип арх. Любомира Марекова.
Изложбата беше открита на 17 май и може да бъде разгледана до 31 май, съобщи за БТА арх. Марекова. В нея са използвани кадри от архива на БТА. 
Изложбата подхожда интердисциплинарно към разбирането на града и градските пейзажи и улици и се основава на субективните градски образи и възприятия, създадени от архитектура и човешко присъствие. Фрагменти от различни форми на визуално изкуство – фотографии и визуализации от различните периоди, които са обхванати, предлагат авторски поглед върху това как се е развивал градският пейзаж на София през последните 35 години, посочи арх. Марекова.  
Изложбата се позовава и на съвременната проблематика за намиране на мястото на човека в града – пространство, където можем да изследваме тревогите си, но и убежище, където можем да преоткрием себе си и своя вътрешен свят чрез общуването и културните взаимодействия с другите. 
Изложбата започва в началото на деветдесетте години на 20 век като начална точка и продължава до наши дни. Пътуването на зрителя се състои от четири основни тематични части, които символно обобщават различните настроения, нагласи и поведение на живота в град София след 1989 г. Тези четири своеобразни „действия“ ни отвеждат от ликуването, големите надежди и новопоявилата се самоувереност на човека от началото 90‐те години на миналия век през динамичните социални процеси и усещането за хаос в последващото десетилетие, до усещането за постепенното създаване на истинско гражданско общество и увереното присъствие на човека в града през последните години.
Изложбата разказва за града като символ на съвременното общество, като поанта на най-забележителните преживявания, като колаж от безброй спомени и прекъснати, фрагментирани преживявания, града като лабиринт, по чиито пътеки жителите се разминават, потънали в собствените си мисли.