На първия фермерски пазар на Римската стена са участвали трима производители, а към моментата всяка събота те са между 40 и 50. "За жалост, се налага да ги ограничаваме и всяка седмица да връщаме производители, защото мястото е ограничено", посочи Касимова.
"Взискателни сме към храните, но нашата взискателност е конструктивна - искаме да издърпаме производителите към по-високо качество, давайки им възможност за пазар", каза Николай Генов, член на УС на "Хранкооп - София".
Той допълни, че вече четири години от организацията провеждат форум за почвите, на който се дискутират методи за възстановяването и опазването им. Тази година събитието е планирано за 5 декември (тогава се отбелязва Световният ден на почвите – бел. реп.) в Лесотехническия университет в София. Генов отбеляза, че работят с университети и институти, защото освен пазар трябва също наука и образование. В тази връзка от "Хранкооп - София" планират създаването на център за изучаване на различни практики, които все още не са навлезли в университетите, като биодинамично земеделие, пермакултура и др.
Николай Генов отбеляза, че за тези 15 години секторът е преживел няколко кризи, но оцелява. Позовавайки се на своя опит, той заяви, че малките производители биват "изтласкани в ъгъла" и призова на малкия български производител да бъде осигурено известно предимство пред конкуренцията, като споре днего фермерските пазари могат да изиграят тази роля.
По думите на Генов от 3-4 години се говори усилено за фермерските пазари и за малките производители, но водената през последните 20-30 години политика дава своите отражения, изразяващи се в липса на производство и високи цени. Той припомни, че над 80 процента от плодовете и зеленчуците на българския пазар са вносни. Цените на българските плодове и зеленчуци са високи не заради спекула, а защото има малко предлагане и голямо търсене, посочи Генов. По думите му са необходими мерки, но това не се изразява в учредяването на държавна верига магазини. На производителите им трябват пазари, не им трябват магазини, допълни и Касимова. Според нея маркетирането за продукти с минимални надценки внушава, че цените трябва да бъдат ниски, а това винаги е за сметка на някого, най-често за здравето на потребителя и труда на производителя.
Според Генов кооперативният модел остава най-устойчивият и най-перспективният. По думите му към този момент все пак няма изгледи да се създават други кооперативи у нас. "Тази година ще работим много повече за това да създадем повече интерес към кооперативите", каза Генов, допълвайки, че вече са направени първите стъпки. Те се изразяват в две срещи, които са осъществили, с групи в Горна Малина и Пловдив, предстои и Трявна. Идеята е да бъде създадена мрежа от хранителни кооперативи, които взаимно да си помагат. Според Генов, ако има мрежа от потребителски кооперативи, ще започнат да се обединяват и производители от една и съща област.
По негово мнение свръхрегулацията пречи да се развиват повече на брой производители, които след това да започнат да се обединяват. Генов все пак смята, че ще настъпи моментът, в който малките производители и кооперативите ще надделеят и на повече места в България ще се появят фермерски пазари.
В настоящата година "Хранкооп - София" има четири събития, които са включени в културния календар на столицата. Началото ще бъде дадено този петък, 23 май, с тридневен фермерски фестивал пред Националния дворец на културата (НДК), който се провежда за пета поредна година. Темата на събитието е "За храната, книгите и родителството", а програмата му включва концерт на Венци Благоев и неговия "Фармърс джазтет". На 24 май ще има и щанд за размяна на книги от 15:00 до 17:00 часа.
Следващите събития ще бъдат фестивалът на българската крафт бира "Улица Хмел", който ще се проведе на 26-28 септември, фермерските фестивали "Кулинарни съкровища от близо и далеч" на 24-26 октомври и "Моята еко Коледа" на 12-14 декември.
На 21 и 22 юни "Хранкооп - София" организират фермерски фестивал в село Негушево, озаглавен "AlterAgro".