Изследване на археолога Александра Петрова повдига въпроси около Болярската църква във Враца

Изследване на археолога Александра Петрова от Врачанския исторически музей повдига въпроси около сградата, известна като Болярската църква във Враца. В разработката си, озаглавена "Болярската църква pro et contra", Петрова изразява съмнения дали зданието действително е било църква, като се основава на свои проучвания.  Работата й беше включена в тазгодишните XXXV зимни четения на Регионалния исторически музей-Враца.
Пред БТА Петрова обясни, че повечето твърдения, свързани с църквата, се повтарят и се приемат за легитимни, а всъщност повдигат редица въпроси.
Една от причините тя да е на това мнение, е, че в сградата няма един от основните за българските църкви елемент – абсида. Няма и елементи, характерни за базилика. В изложението си Петрова сравнява сградата с други запазени храмове, построени през Османския период. Използва и изследване, извършено през 70-те години на миналия век от археолога Дора Димитрова от НИПК, поръчано от Окръжен народен съвет – Враца, както и друга литература, сред които книга, съставена от свещеноиконома на храма „Св. Николай“ – Петко Попстанев.  
Александра Петрова е на мнение, че подвеждането датира от 40-те години на миналия век от двама представители на фамилията Бучински, благодарение на които по това време сградата е осветена като храм. „Тогава познатият ни Димитър Бучински прави „реставрация“ на източната стена на постройката, като я разрушава от вътре. Вторият от фамилията – Петър Бучински, който е бил производител на вар след пенсионирането си, като силно вярващ християнин възстановява по думите му, цитирам - „пострадалата от бомбардировките на Враца, единствена подземна църква, в която е служил Софроний Врачански““, разказа Петрова.
Когато сградата е възстановена, е поставен и каменният надпис над входа, на който пише, че това е станало през 1943 г. Оттук е и още едно сериозно съмнение за истинността на твърдението на представителите на фамилия Бучински, тъй като бомбардировката над Враца се е случила година по-късно, през 1944 г, отбелязва Петрова.
В изследването си тя стига до извода, че сградата, която в момента се смята за Болярската църква, вероятно е имала складови функции към времето на изграждането си през Османския период. По-късно, в началото на ХХ в., според писмени данни, е използвана за съвсем други цели - като затвор, в който тогавашният митрополит затварял нарушили канона свещеници.
Александра Петрова казва,  че не отрича съществуването на болярска църква във Враца, но според нея това не е вкопаната постройка, югоизточно от храма „Св. Николай“. Най-вероятно тя е останала под основите на сегашния храм след неговото построяване. По думите ѝ нейното изследване предстои да бъде публикувано в научно издание.
БТА припомня, че през 2018 г. след дарение на Болярската църква бе поставена камбана, която бе осветена, а за сградата се грижи общественикът Христо Илиев. Целта му е да се пази и почита паметта на предците ни.