Как се правят стъклени играчки демонстрира в музей "Етър" майсторът от Пловдив Иван Станев

Как се правят стъклени играчки демонстрира в музей "Етър" в Габрово Иван Станев от Пловдив. Коледният дух в музея на открито се усеща навсякъде – в работилниците, по чаршията, в подвикванията на коледарските групи, в щедростта на майсторите, които ги посрещат с подаръци, в мириса на прясно изпечените кравайчета, в белотата на нанизите от пуканки, в новия Музеен център, където грее елха с трийсетгодишни стъклени играчки. Такива стъклени украшения за пръв път идват в Етъра. До елхата е самият майстор на крехкото изящество –  Иван Станев от Пловдив.  Днес до късно вечерта и утре следобед той ще показва на посетителите как за секунди стъклото се превръща в камбанка, топка, дори малка мишка.
Посетителите определят демонстрацията като магия. Всичко, което прави единственият майстор на духано стъкло в Национална занаятчийска камара, тръгва от една обикновена стъклена тръба от меко натриево стъкло. 
"Това стъкло го нагряваме на една газова горелка, разказва Иван Станев и не откъсва поглед от работната си масичка. При 800 градуса стъклото започва да се размеква и когато се размекне, изтегляме малки части от тръбата, които се казват единичен или двоен шпиц. От тях изработвам тези прекрасни коледни играчки. Впрочем само топката се прави от единичен шпиц, който е затворен от едната страна. Всички останали форми се правят от двоен шпиц", обяснява майсторът.
Пръстите на Станев не спират да въртят малката тръбичка, докато я разтегля в права линия. „Половин година се упражнявах по осем часа на ден, за да получа абсолютно права линия, разказва той. Имаме право само на един опит. Това не е глина, за да я омесим наново, имаме 10 секунди време, за да оформим едно изделие. Усукваме и теглим едновременно, за да се разпредели равномерно. Стъклото, с което работим, е милиметър и половина. Когато духнем (това стъкло има три пъти коефициент на разширение), една тръба, която е 20 мм в диаметър, става шест см в диаметър, така че стената на нашата форма е много по-малка от милиметър“, описва процеса Иван Станев.
48 години той гледа синия пламък на горелката и го познава прекрасно. Стъклото е лош проводник на топлина. Само където нагрява, там се размеква и там може да се оформя. Затова е толкова съсредоточен постоянно и преценява кога и къде на премести стъклената тръбичка в различни части на пламъка.
Станев не е потомствен майстор. Съвсем случайно попада в една кооперация за хора с увреждания и там 12 години усвоява първоначалните умения за работа със стъкло. Умението да направи днес за две минути стъклената камбанка, която подарява на кореспондента на БТА, е отнела 12 години от живота му.
Отдясно до работния му плот има друга маса с различни четки и бои. Там посетителите могат да седнат и да украсят създадената от Иван Станев стъклена форма. Майсторът споделя щастлив, че благодарение на инициатива на Община Пловдив има и ученици.