И тук традицията е ястията да са постни. Иванова обясни, че навремето не са броили колко ястия слагат на трапезата, но сега задължително слагат нечетен брой. Традиционните, които продължават да присъстват на трапезата в тяхното семейство, са сарми – лозови или зелеви, боб чорба, ошав, жито, плодове, мед, блага баница, зелник и задължително чесън.
„Още от стари времена е останало, че хляб и чесън е достатъчно да се наядеш“, каза Иванова. Той ни пази от зли сили и от лоши очи, също да сме здрави и за благополучие.
След като наредят ястията на трапезата, под масата винаги слагат сноп със слама, за да е берекетлия годината и да се множи стадото. Задължително трапезата се прекадява с тамян и докато това се случва, членовете на семейството са прави, разказа Иванова. В тяхното семейство прекадяването се прави от домакинята или жената в семейството, така е останало от нейните баби.
Децата изваждат постната питка на прага и канят Бог да дойде на трапезата. След ритуалите се сяда на трапезата и започват да чупят питката. Първото парче е за Бог, а следващото за Богородица, след това парчетата се чупят според възрастта, като се започва от най-възрастния член на семейството. Иванова разказа, че ако остане от питката, се чупи и на здравето, на късмета, на берекета и т.н.
Традицията повелява трапезата да се вдигне на следващата сутрин. Има поверие неомъжените момичета да слагат първия залък от питката под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си съпруг. Иванова разказа, че е имала щастието доскоро бабите ѝ да са живи и съвсем осъзнато да вземе всички традиции от тях. Сега, на свой ред, се старае да предаде на следващите поколения това, което помни, за да е жива традицията.