Мариана Кърк e родена и израснала в Ямбол, но животът я отвежда във Великобритания, където живее от години. В дните, когато носталгията по родния град я завладее, издирва в различни онлайн аукциони късчета минало, продавани от антиквари. Така открива и картичките, които са поредното дарение, което тя прави на Ямболския архив. Там попада за първи път преди няколко години, проучвайки родовите си корени. С това обаче нейното пътуване в миналото не спира, а започва, каза Кърк.
Допълни, че за нея прибирането в България не е просто ваканция. То е завръщане към корените, към историята на родния град – към неговите хора и улици. Там се крият много от отговорите на въпросите от нашето днес, смята Мариана Кърк. „И когато в този куфар, между роклите и шапките, си сложил и един пакет, който носи история, тази ваканция е много различна“, допълва тя.
„Мила и незабравима, госпожице Козловска...“
Мариана открива картичките в обява за продажба в онлайн платформата Delcampe. Първо я впечатляват изобразените цветя и цветни композиции, репродукции на картини от световни художници, фотографии на статуи-произведения на изкуството. Фокусира се обаче не върху красивите изображения, а върху на гърба на картичките – текстовете, печатите, марките, датите. Навсякъде открива Ямбол и името Елисавета Козловска. Голяма част от картичките са от нейни ученички, което впечатлява Мариана. „Пишат ѝ деца, ученически ръчици, с още неукрепналия почерк: „Мила и незабравима, г-це Козловска“, „Любима, госпожице“, „Обична, госпожице“ и подобни обръщения. Става ясно, че тя им е преподавала по френски език. Явно е била страхотен учител, децата са я обожавали, след като е оставила в техните сърчица такава диря, за да я гонят те с тия картички и да ѝ пишат в градовете, които тя се е местила“, разказва още тя.
Става ясно също, че в периода 1911 – 1915 година госпожица Козловска, за която тъгуват децата, преподава в ямболската прогимназия в стария квартал „Каргон“. Тя е едно от четирите деца (двама сина и две дъщери) на Михаил Козловски и племенница на полк. Кирил Козловски. Елисавета усвоява първо френски език в школата към католическата църква в Ямбол. Завършва и френска филология. Посещава езиков курс в Гренобъл, Франция. Учителства в град Елена, в родния си Ямбол, в Копривщица, дълги години преподава и в София. Освен френски език, в ямболската прогимназия учи децата също на ръкоделие и рисуване, показва кореспонденцията и документите в Ямболския архив.
Самата Мариана завършва френски клас в езиковата гимназия в Ямбол. Преди това учи в училище „Даскал Атанас Кожухаров“ (б.а. – съществувало от 1924 г. до 2007 г., носещо името на виден ямболски просветител). Училището е наследник на някогашната прогимназия, в която е преподавала Елисавета Козловска. Тези съвпадения – случайни или не, разпалват интереса на Мариана да разнищи историята докрай и събере липсващите парченца от пъзела на миналото за фамилията Козловски. Помагат ѝ директорът на Ямболския архив, специалисти от Регионалния исторически музей, публикации на историка Христина Женкова, краеведският труд на Ваня Бояджиева Газдова.
Фамилията Козловски произхожда от видния ямболски занаятчия и търговец от 19-и в. Иван Козловски. Семейството му има две дъщери и петима сина. Съпругата му Спаска е сестра на Иван Параскевов, по чиято инициатива е ушито Браилското знаме – първообразът на националния ни флаг. Най-малкият им син е полк. Кирил Козловски, възпитаник на „Робърт Колеж“ в Цариград, участник в опълчението по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.), кадет в първия випуск на Военното училище, адютант на Алеко Богориди. Той е сред участниците в провъзгласяването на акта на Съединението на 6 септември 1884 г., командир последователно на рота, дружина и полк в Сръбско-българската война (1885 г.), а по-късно и един от основателите на Съюза на офицерите от запаса.
Броени дни до първия учебен ден – 15 септември, историята за любимата учителка си струва да бъде разказана, вярва Мариана Кърк, която също е учител. „Днес търсим добродетели, одухотворение, ценности. Не е нужно да ги търсим далеч – те са там. Просто обърнете картинката обратно и се поинтересувайте откъде е дошла. Когато сте в родния си град, отидете в архивите и музеите – те са истинските източници на това кои и какви сме, а това обогатява теб самия“, съветва тя.