Казанлък е един от примерите за непрекъсната модернизация, стъпила на основата на традициите, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Казанлък е един от българските примери за непрекъсната модернизация, стъпила на основата на традициите. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на среща разговор в Националния пресклуб на БТА в Казанлък, част от инициативата на БТА „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на тревненския поет и българския модернизъм. Инициативата на БТА продължава в Националния пресклуб на агенцията в Казанлък точно в деня на четвъртата година от неговото откриване в обновен вид и по време на Празниците на розата.
Вълчев подчерта, че Пенчо Славейков е една от личностите, стоящи в основата на модерната българска литература, и носи идеята за модернизирането на България и българския народ. Затова в разговорите за него в различни градове става дума за проявленията там на модернизма в различни сфери, но и търсим отговор на големия въпрос какви са днешните измерения на това да бъдеш модерен, отбеляза той.
Казанлък е изключителен пример за български инвеститори с офиси в Цариград, Лондон, Париж и Ню Йорк, посочи Вълчев. Той напомни, че първата българска търговска къща за износ на българска роза е от 1858 година. Тя изнася първо през Цариград, после има кантори в Охрид, Париж и Ню Йорк, а българските търговци на розово масло печелят златни медали в изложенията във Виена и във Филаделфия, САЩ, в Белгия, отново в САЩ – в Чикаго, както и във Франция.
На казанлъчани са им правили „ихтибар“, тоест голямо уважение и почит, във всички тези градове, ако използваме думите, вложени от Алеко Константинов в устата на героя му Бай Ганьо – „На мен англичани, на мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден“, каза още Вълчев. Той отбеляза, че така „ихтибар“ са правили и на Пенчо Славейков в Лайпциг, където през периода 1892 – 1898 г. учи философия и слуша лекции и по други хуманитарни дисциплини, а през януари 1912 г. „ихтибар“ му прави и шведският писател Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова награда, който предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература, но поради смъртта на поета предложението на Йенсен не е разгледано от Нобеловия комитет.
Модернизацията, свързана с розите, има още един силен пример в Казанлък – през 1907 г. именно тук започва изследване на маслодайната роза, подчерта Кирил Вълчев. Държавата помага, като дава 26 декара за опитно поле и това е основата на създадения през 1968 година Институт по маслодайната роза.
Този продукт, маслодайната роза, вече 123 години се представя през емблематичния Празник на розата в Казанлък, каза още той и посочи, че всичко това не е само стара слава, защото Казанлък е сред десетте града с най-голям принос към създаването на брутния вътрешен продукт на страната.
Кирил Вълчев посочи още, че Пенчо Славейков показва на българите модерното през отварянето към света в контекста на търсенето на духовност, житейски смисъл отвъд материалното и универсални човешки ценности. „И това прекрасно личи в неговите стихове, в които говори за розата“, каза той и напомни, че в творчеството на Пенчо Славейков розата не е просто красиво растение, а сложен философски и естетически символ. „Тя заема централно място най-вече в неговата прочута сбирка с лирически миниатюри „Сън за щастие“, където е символ на върховно съвършенство – „над всички цветя венец“, „печат“ на пролетта“, посочи Вълчев и отбеляза, че чрез нея поетът материализира идеята за абсолютна, чиста красота, но и отражение на човешката душа в духа на модерния индивидуализъм – градината в неговите стихове често е метафора на човешката душа, а когато в градината цъфти роза, това означава разцвет на душата. Но и, както розата разцъфва бързо и увяхва, така и моментите на върховна радост са кратки, оставяйки след себе си сладка тъга и спомен, каза той.
Кирил Вълчев илюстрира думите си с три цитата на Пенчо Славейков с дъх на рози:
Цъфтят цветенца в моята градина:и шибой горд, и кичеста върбина,и момини сълзи, и син синчец,и розата — на вси цветя венец.
(„Сън за щастие“)
…
Вей долнякът и отвяваструпания зимен смет.Ей прехвръкват лястовички,носещи от юг привет.
Пролетта ги тях изпращас писъмце до нази тук;в него пише, че отдавнатя е тръгнала от юг.
Маргаритното кокиче –думите са в туй писмо,слънцето с зарици ясниписало ги е само.
Модрооки теменужкизапетайките са там;удивителна на края –мъдри се божура сам.
Подпис му росен здравец,розата му е печат…От писмото дъха младост,вее нежен аромат.
(„Писмо до пролетта“)
…
На пладнешко слънце от лъчите грени,пъпчици разцъфват розите засмени,и зарад милувка свождат цвят към цвят…Как е дивен, боже, твоя хубав свят!
Тези стихове ни напомнят това, което в Казанлък винаги са знаели, и насърчават всички българи да го видят с вековния Празник на розата – каквито и изпитания да имаме, трябва да благодарим на Бога и да виждаме колко е хубав и дивен светът, който е създал за хората, заяви Кирил Вълчев.
По отношение на инициативата на БТА Вълчев посочи, че разговорите започнаха в Славейковата къща в родния му град Трявна на датата на раждане на поета – 27 април.
БТА организира такива разговори, посветени на Пенчо Славейков и на българския модернизъм, във всички свои 33 национални пресклуба в страната. Модератор на срещите е поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов, който е бил пет пъти председател и още веднъж член на журито на Националната Славейкова награда за лирично стихотворение, каза още Кирил Вълчев. В дискусиите участват изследователи на литературата и на културата, учители и ученици, университетски преподаватели и студенти, писатели, журналисти, местни и национални лидери. Генералният директор на БТА съобщи, че декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков и българския модернизъм и ще бъде отражение и на разговорите в пресклубовете на БТА.
Той напомни, че първата инициатива на БТА от този тип беше поредицата от разговори „Алеко днес“, които се проведоха в пресклубовете на БТА в страната през 2023 г. по повод 160-годишнината от рождението на писателя. Ноемврийският брой на списание ЛИК на БТА през 2023 г. беше посветен на годишнината от рождението на Алеко Константинов. „Така БТА запечата паметта за Алеко на живелите през 2023 г. българи, които БТА канеше през цялата година на разговори за него в своите национални пресклубове в цяла България. Ще направи същото и през 2026 г., като покаже паметта у днешните българи за Пенчо Славейков като доказателство, че българите можем да почитаме своите духовни водачи не само веднъж-два пъти в годината на тяхното рождение или смърт, а с постоянна мисъл за това, което са ни оставили“, каза Вълчев.