Културологът д-р Силвена Байракова представи своята монография „Народните читалища в съвременността“ в София

Културологът д-р Силвена Байракова представи своята монография „Народните читалища в съвременността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Модератор на събитието бе Яница Радева. Тя припомни, че представянето на книгата е свързано и със 170-годишнината от началото на читалищното дело в България и че предишната монография на д-р Силвена Байракова е посветена на историческото развитие на народните читалища.
Проф. д-р Райна Гаврилова обясни, че една от засегнатите в монографията теми е „парадоксът на читалището в България“ – на пръв поглед читалището е най-широко разпространената културна институция в страната, но, от друга страна, думата „читалище“ е станала нарицателно за нещо старовремско, чиято дейност не е на високото равнище на професионалните школи.
„Обществото като цяло ги е оставило в периферията на своето съзнание и се сеща за читалищата само когато трябва да намери школа по английски или балет за децата или някъде, откъдето да вземе книга назаем“, каза проф. Гаврилова.
Въпреки това изследването показва, че българите ценят читалищата като уникални културни организации.
„Публичната подкрепа не се материализира така, както би ни се искало – с участие, с подкрепа и със съдействие при намиране на стратегии и начини за оцеляване на тези вековни институции в съвремието“, допълни тя.
В книгата на д-р Байракова много от тези въпроси са повдигнати, обясни проф. Гаврилова. Според нейните думи в основата на изданието стои едно много сериозно академично изследване. То представлява изследване, което се повтаря през период от време с едни и същи въпроси и почти едни и същи групи, обясни проф. Гаврилова.
В съвремието терминът „самодейност“ е придобил негативно значение, като се противопоставя на професионализма, каза още проф. Гаврилова. В книгата този термин е преосмислен, обясни тя.
Според нея изданието показва колко адаптивни и чувствителни са читалищата към нуждите на своите общности.
„Те са адаптивни в програмната част, но не и в организационната – тази, която е свързана с поддръжка и т. н.“, допълни проф. Гаврилова.
„Приносът на книгата се състои в това тя да достигне до хората, които могат да се замислят по тези въпроси“, каза в заключение проф. Гаврилова.
„Колегите в читалищата имат желанието да бъдат активни и да бъдат чути, просто не винаги имат тази възможност“, каза д-р Силвена Байракова.
Тя обясни, че при първото провеждане на проучването през 2017 г. на анкетата са отговорили ръководителите и секретарите на около 850 читалища. Тогава анкетата е била насочена единствено към хора на ръководни позиции, обясни д-р Байракова. За провеждането на втория етап на проучването през 2025 г. тя е променила някои от въпросите, поради което в приложението понякога има данни само за 2025 г., но книгата е конструирана така, че да могат да бъдат сравними основните елементи на изследването. Данните са кръстосани с данните за населеното място и броя на субсидираните бройки, обясни д-р Байракова.
В хода на проучването тя е разбрала, че много от читалищата са микроорганизации, някои с половин бройка, разказа д-р Байракова. Според нейните данни има и читалища с 11 до 20 и над 20 субсидирани бройки, но те са много малко на брой и тяхната дейност трудно може да бъде сравнена с тази на по-малките институции.
„Идеята, която съм заложила като линия в книгата, е, че читалището е една много специфична организация, в която секретарят и настоятелството би трябвало да могат да балансират между това как се управляват платените кадри, самодейците и доброволците. Това са различни подходи, за да може тази общност да бъде жива и да се развива“, каза още д-р Байракова.
Според нейните данни над 80% от читалищата работят с по две субсидирани бройки. Същевременно те са единственото огнище за културна дейност в малките населени места, допълни тя. Между 2017 и 2025 г. процентът на заетите на възраст над 60 години е нараснал значително, посочи д-р Байракова.
„Книгата не е за широката аудитория, не е популярна литература, но аз се опитах да направя езика достъпен и разбираем“, каза тя.