В днешно време е много е важно да имаме преклонение пред доброто. Важно е да правим добро и да се прекланяме пред него. Това каза пред БТА художникът Стойчо Зерлиев по повод представянето на новата си изложба "Песента на душата“. Експозицията бе официално открита днес в столичния клуб Privilege.
Артистът посочи, че неговата изложба дава ново начало на клуб Privilege, който вече е пространство, обединяващо музика, изкуство и визуална култура.
"Песента на душата“ се появи съвсем случайно, като че ли… съдбата реши какво да стане. Картините, представени в днешната изложба, са 38. Правени са по различно време, преди около 5-6 години. Имам и една картина, която е от 1974 г. По-голямата част от творбите ми са скоро правени, всички са масло и представят натюрморти с цветя, защото това нещо, по някакъв начин, ме кара да се чувствам по-близо до природата. Откъсне ли се човек от природата, откъсва се и от живота", каза още Зерлиев.
Той допълни, че "много ми се иска човек да живее в хармония с природата, защото откъснем ли се от природата, трудно бихме съществували без нея."
„В картините ми преобладават топлите цветове – светлина, светлина и пак светлина. Всичко се стреми към светлината. Няма нещо, което да не иска да грее и да не иска да се докосне до светлината. Хората обикновено избягват този момент, защото не осъзнават, че без светлината ние трудно можем да живеем. По същия начин, ние не можем да живеем без природата, не можем да живеем и без доброто, което трябва да правим", отбеляза художникът.
На въпрос от БТА какво е изкуството за него, Зерлиев отговори: "За мен изкуството е храм. Когато вляза в църквата, неволно се навеждам. Чувствам някаква сила над мен. След това се заглеждам в красивата овална форма на църквата, която някак те кара да й се преклониш."
"Когато бях студент, по „Приложна графика“ ми преподаваше проф. Александър Поплилов. Този човек не беше едър, беше дребен и приведен човек, но когато влезеше в курса, за да обсъдим това, което сме правили по възложените задачи, той винаги ми се струваше голям и едър. Това беше така заради знанията, които притежаваше. Този човек ми беше като храм. Няма да забравя такива учители като него", разказа Зерлиев.
"Младите артисти - бъдещи художници трябва да се научат на скромност и трябва много да работят. Не бива да парадират с моженето си. Ти може да си много добър, но трябва да бъдеш по-нисък с това, което правиш. Трябва да подхождат с преклонение към тези, които са дошли да гледат творбите им", каза в обобщение авторът.
Стойчо Зерлиев завършва Националната художествената академия „Николай Павлович“ в гр. София при проф. Бойчо Григоров - специалност "Живопис", при проф. Александър Поплилов - плакат, и при проф. Лозенски - педагогика. Негови картини са притежание на частни колекции в България и чужбина, той има многобройни самостоятелни експозиции зад гърба си по света и у нас.