Доказано е, че първопроходникът в тази толкова модерна тогава индустрия е водноелектрическата централа край Панчерево, която започва да функционира от 1 септември 1900 година, но тя е изградена почти изцяло с чуждестранни капитали - най-вече белгийски и на акционери от други държави, посочи д-р Маринов. За разлика от нея, при ВЕЦ Енина огромната заслуга на Стоян Стайнов, Генчо Стайнов, на братя Хаджигенчеви и други новатори и предприемачи е, че това е първата водноелектрическа централа с изцяло български капитали. Тя успява да осигури електричество и за общински, и за промишлени нужди. Тя започва да функционира от полунощ с настъпването на Новата година, посочи той. Д-р Момчил Маринов отбеляза, че през първото десетилетие на века още два града у нас са пионери и новатори в тази индустрия. Това са Габрово и Троян.
Сравнително слабо известно е, че мащабните електрификации на големите световни градове започват едва през последното десетилетие на 19 век. “Нашите предшественици следват най-модерните тенденции на епохата и понякога като търсим повод за сравнение с напредналите държави и се подценяваме незаслужено, това е още един пример и трябва да знаем, че България е една от първите държави, която въвежда водноелектрически централи”, коментира д-р Маринов. Той напомни, че Томас Едисон изобретява електрическата крушка през 1870 година и отбеляза, че само за по-малко от едно поколение в страната ни се постигат тези непреходни успехи.
Интересна е и историята за светването на първата крушка в Казанлък. “В града има много предприемчиво ядро преди и след Освобождението и в края на всяка година се прави нещо като вечеринка, както се нарича на езика на епохата. Тя съчетава отчет на председателя на читалището с едно изтънчено посрещане на Новата година. По тази причина акционерите решават да подарят на аристокрацията на Казанлък това събитие”, разказа директорът на Историческия музей. Той допълни, че около десетилетие преди това, във връзка с посещение на тогавашния владетел княз Фединанд, е направен прави първият опит за електрическо осветление на града, но поради много причини той се оказва неуспешен и заради това голяма част от хората са били скептични. По тази причина и радостта, и удовлетворението са големи, а 1 януари 1914 година се превръща във важна дата както за Казанлък, така и за българската стопанска история и традиция, посочи д-р Момчил Маринов.
Той разказа още, че навремето част от жителите на Енина са били против създаването на водноелектрическата централа. Стигало се е до съдебни дела и до битови саморазправи, защото хората са смятали, че може да се предизвикат битови пожари, да се наелектризира водата и да се убият животните им и други. Тогава предприемачите решават да заобиколят Енина и по специални стълбове с жици стигат до основните институции на града, обясни той. Само десетилетие по-късно на практика много от домовете са електрифицирани, включително в село Енина. Д-р Маринов отбеляза още, че в първите си и най-трудни години тази централа функционира във военновременна епоха. “Голяма част от акционерите и работниците са били на фронта и централата минава през много проблеми. Самите предприемачи също не са имали особено голям капитал”, посочи той. Според него ВЕЦ Енина, който функционира и до днес, е много показателен образец за екипна работа, новаторство, мислене в перспектива, за отношение към общността.
И до днес ВЕЦ Енина функционира с оригиналните машини, обясни Георги Щерев, оператор водни турбини в централата. Основаването ѝ е започнало през 1908, но по ред причини се забавя и започва да функционира през 1914 година. Две от машините са от тогава, а една е от 1936 година, като всички работят без проблем и днес с оригиналните си части. Производството на централата е един мегават и е достатъчно да захрани Енина и околните села, посочи той. Зелената енергия е тук от 1914 година, електричеството се произвежда без никакви замърсители, водата влиза чиста и излиза чиста отново в реката, каза още Щерев.