На този етап няма да подкрепим проекта на бюджет, каза зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева

На този етап няма да подкрепим проекта на бюджет, каза зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева пред медиите преди заседанието на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ).
Основните параметри на проекта на бюджет на държавата за 2026 година бяха представени вчера от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев на брифинг в сградата на Министерството на финансите. Според Донев очакваният дефицит е от 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). 
Тя изрази притеснение от увеличаването на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове.
„Това е тема, която дискутираме от доста години. Работодателските организации настояват те да отпаднат изобщо“, каза Минчева. „Бяхме стигнали до едно ниво, в което почти всички икономически дейности и квалификационни групи бяха със сходни размери на минималните осигурителни доходи, а сега се прави едно стъпаловидно покачване между 12% и близо 70% за отделните категории квалификационни групи в различните икономически дейности, което ще се случи от 1 август“, коментира Мария Минчева. „По същия начин е и с максималния осигурителен доход, който се предвижда да се увеличи също от 1 август“, посочи тя.
„Ние отдавна настояваме и за пътна карта в пенсионната система, която да показва как ще се движат параметрите, с какви темпове трябва да се увеличават както максималният осигурителен доход, така и размерите на различните обезщетения, и как са свързани помежду си“, каза Мария Минчева.
„Това дали ще се намалят заплатите на служителите в секторите, в които се увеличава минималният и максималният осигурителен доход, зависи от самите работодатели на място. Когато се внасят по-високи осигурителни вноски, въпросът е дали те ще бъдат компенсирани по някакъв начин. Най-високото увеличение е за ръководния състав в тези икономически дейности“, коментира Минчева.
„Ние не знаем какъв е делът на хората, които са засегнати, защото на ръководни позиции са по-малко хора. Но и надолу по веригата има значителни увеличения – между 40% и 50%, така че всичко зависи от това къде се намира предприятието“, посочи тя.
„Има различия в нивата на заплащането между големите и малките градове, т.е. липсва един анализ как това ще се отрази на заетостта“, допълни Минчева.