Според въззивната инстанция по събраните доказателства може да се направи извод, че Николай Христов е съпричастен към извършеното престъпление. Взе се предвид и това, че се става въпрос тежко умишлено престъпление с висока общественост опасност.
В мотивите си от съда посочиха още, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, ако му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение.
Както БТА съобщи, престъплението е извършено в късния следобед на 27 април в градската градина на Луковит. Според прокуратурата 46-годишният Николай Христов умишлено е причинил на 11-годишно момче от същия град средни телесни повреди - счупване на лява и на дясна ръка. Момчето е било хвърлено от мост, чиято височина е 3,5 метра.
Въпреки че защитата на обвиняемия поиска делото да се гледа при закрити врата, съдът не уважи искането.
Допусната като свидетел беше съпругата на 46-годишния обвиняем Николай Христов. Тя посочи, че са женени от 24 години и той никога не е проявявал насилие спрямо нея и децата. Двамата живеят в София, където са на трудови договори, но през почивните дни са в Луковит. По думите ѝ, често срещу тях се проява психически тормоз от деца от малцинствен произход. „Замерят къщата ни с камъни, уринират, постоянно звънят на звънеца, драскат колата, чупят чистачките“, каза още Десислава Христова.
Това потвърди и обвиняемият, като добави, че по всяко време на денонощието им звънят на звънеца, включително и вечерта преди инцидента.
Съдът обаче не взе под внимание техните твърдения, тъй като не бяха представени доказателства за тях.
Николай Христов поиска по-леката мярка „домашен арест“, която да изтърпява на адреса си в София. „Съжалявам за всичко, което се случи. Нищо не оправдава стореното от мен. Постъпката ми е недопустима. Обяснявам го с постоянния тормоз. Съдействам на органите и ще продължа да съдействам. Никога не съм извършвал престъпление и няма да извърша. Извинявам се на всички“, заяви в съдебната зала обвиняемият.
Определението на Окръжния съд в Ловеч е окончателно.