„Гордея се с всички успешно осъществени събития и празници, които подготвяме с желание, отдаденост и много труд“, казва Марияна Стоянова. Народно читалище „Изгрев 1928“ продължава да бъде основен културен център за местната общност, отбелязва секретар-библиотекарят в институцията от 2009 г. насам.
„Читалището е мястото, където хората идват не само, за да заемат книга, а и за да споделят, да попитат, дори просто да кажат „Добър ден““, разказва Стоянова. За нея работата не е просто задължение, а „начин на живот“.
Село Драгоданово има около 600 жители, като основният поминък е животновъдството, растениевъдството и лозарството. Именно тук, през 1928 година, будни и инициативни местни хора, начело с учителя Георги Киримов, поставят основите на читалище „Изгрев“.
Сред най-ярките спомени за нея през годините остава тържеството по случай 90-годишнината на читалището. „С умиление и благодарност си спомням за въодушевлението и подкрепата“, споделя тя.
Днес читалището разполага с библиотека с над 6000 тома, компютърна зала с детски отдел, киносалон и изложбена зала. „Работим за обновяване на библиотечния фонд чрез собствени средства, дарения и успешно реализирани проекти към Министерството на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. Тук редовно се провеждат срещи с автори, представяния на нови книги и литературни четения“, обяснява Стоянова. Сградата също се поддържа с много личен труд и доброволчество.
„Гордея се с всички успешно осъществени събития и празници, които подготвяме с желание, отдаденост и много труд“, казва Марияна Стоянова. Сред тях се откроява празникът на мотоциклетиста – „много шумен празник“, който тази година ще се проведе за 15-и пореден път.
Една от най-ценните придобивки в последните години е музейната експозиция „Имало едно време…“, подредена с дарения от жителите на селото. „Някои от експонатите са на повече от сто години. Това е място, където възрастните си спомнят, а младите научават“, допълва тя. Предметите са събирани в продължение на близо 10 години, като всеки дарен обект носи своя история.
През зимните месеци Марияна тъче на стан в читалището килими, които включва в експозицията. Заедно с децата изработват къщички за птици и табелки с надписи, които призовават към опазване на природата.
Всички икони в църквата на селото са дарени – още едно доказателство за сплотеността, вярата и щедростта на общността.
Въпреки че населението намалява, а училището е затворено, читалището продължава да играе важна роля в живота на селото. Организират се дейности с деца и младежи – летни занимания, празници и творчески работилници. „Разчитаме на младите хора, които се прибират през ваканциите – организираме празници, събития, работилници по интереси“, споделя Стоянова.
„Всички дейности се провеждат на доброволни начала. Освен на доброволци, разчитаме и на дарители, участници, спонсори. Мисля, че донякъде успяваме да привличаме хората в читалището“, казва още тя. Ако разполага с повече ресурси, би модернизирала изцяло библиотеката, би каталогизирала фонда и би организирала повече събития с гости от различни сфери на културата и изкуството.
„Читалището винаги е било не само средище на знания, но и на духовност. Мечтая то да продължи да бъде дом за младите хора с идеи“, казва тя.