Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и регионалните библиотеки се признават за научни организации, реши парламентът

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и регионалните библиотеки се признават за научни организации, реши парламентът. Това стана с приемането на първо и второ четене в едно заседания на изменения в Закона за обществените библиотеки, внесени от депутати от „Има такъв народ“ (ИТН).
С измененията се преодолява съществуващ законодателен пропуск в Закона за обществените библиотеки, свързан със статута на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и регионалните библиотеки. Макар тези институции по същество да осъществяват научноизследователска дейност, да разполагат с висококвалифицирани специалисти и да получават бюджетно финансиране за научни изследвания, действащата уредба не ги признава изрично като научни организации. Това създава несъответствие между фактическото им положение и нормативната рамка в областта на науката и висшето образование, посочват вносителите на промените.
При осъществяването на дейността си директорът на Националната библиотека се подпомага от дирекционен съвет и научен съвет, на които е председател по право. Устройството и дейността на научния съвет по библиотечно-информационни науки се дефинира в нарочен правилник (вътрешни правила), приеха депутатите по предложение на Йорданка Фандъкова (ГЕРБ-СДС).
Научният съвет по библиотечно-информационни науки определя научната политика на Националната библиотека и предприема действия по акредитация на докторантски програми, зачислява и отчислява докторанти по тези програми, извършва избори за заемане на академични длъжности, предвиждат още измененията.
Регионалните библиотеки извършват научни изследвания в областта на библиотекознанието, библиографознанието, книгознанието, информационните технологии. Към тях се създават научни групи от специалисти с научна степен или заемащи академични длъжности. Групите се ръководят от директора на регионалната библиотека и се подчиняват в методическо отношение на Научния съвет по библиотечно-информационни науки на Националната библиотека, приеха още депутатите. 
По време на дебата председателят на парламентарната комисия по културата и медиите Тошко Йорданов (ИТН) посочи, че Националната библиотека има статус на държавен културен институт с национано значение, но липсва правна норма, която да я определя като научна организация. Същевременно законът съдържа и редица разпоредби, характерни именно за такива организации, посочи той. Като аргумент за промените Йорданов отбеляза и особената роля на Националната библиотека за поддържането на колекциите, съхраняващи нематериалното културно наследство на България и нуждата да се възползва от програмите за финансиране на Европейския съюз.
Манол Пейков (ПП-ДБ) посочи, че този законопроект е нужен, добре обмислен и трябва да бъде приет, и писа $червена точка" на вносителите от ИТН.  
Йорданка Фандъкова (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че Националната библиотека, както и регионалните, извършват изключително важна и активна дейност и научни изследвания и това ще помогне и ще облекчи тяхната работа и между две четения ще направим предложение за допълнение.
Росица Кирова (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че в исторически аспект от 1954 г. до промените в Закона за обществените библиотеки през 2009 г., когато законодателят допуска пропуск, Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и регионалните библиотеки имат статут на научноизследователски институции. Тя посочи, че на обсъждането в ресорната комисия всички политически партии консенсусно са гласували за попълването на тази правна липса, затова предложи да се приеме законопроектът на две четения. 
Наталия Киселова ("БСП-Обединена левица") посочи, че празнотата е от 2010 г., когато е бил създаден Законът за развитие на академичния състав, където е било въведено понятието за научна организация. По думите му необходимо е библиотеките да бъдат научни организации по Закона за развитие на академичния състав. Затова в измененията бяха направени съответни допълнения.