Обществения характер на БНТ е основен, каза кандидатът за генерален директор Свилена Димитрова пред СЕМ

Водещото и основно за мен, на фона на всички останали електронни медии, е именно общественият характер на Българската национална телевизия. Това  каза кандидатът за генерален директор на БНТ Свилена Димитрова. Тя представи визията си пред членовете на Съвета за електронни медии в рамките на извънредно заседание за избор на генерален директор на националната медия.
Димитрова подчерта, че изкуственият интелект и социалните платформи налагат БНТ да надгради традициите си чрез новите комуникационни канали. "Програмното съдържание на БНТ трябва, когато се креатира, да се съобразява с нагласите на новото поколение. БНТ се реализира в изключително конкурентна среда не само с комерсиалните телевизионни канали, но и със социалните мрежи", каза тя.
"Институционалните новини трябва да бъдат само информационен повод за репортажите. Журналистите трябва да бъдат емпатични разказвачи на истории, които сякаш лично говорят на всеки един от зрителите", каза Димитрова.
Тя предложи създаването на четири ясно обособени дирекции, съответстващи на четирите канала на БНТ. "Сутрешните блокове са емблемата на всяка телевизия. Искам изключително концептуално да се промени делничният сутрешен блок, за да се открои от сутрешните блокове на комерсиалните телевизионни канали", каза Димитрова.
Относно БНТ2 тя обясни визията си този канал да даде възможност за авторско съдържание, създадено от регионалните центрове в Пловдив, Русе, Варна и Благоевград. "Хората искат да разпознават от малкия екран своите истории, своите места, своите познати", каза тя. Димитрова предложи 24-часовата програма на БНТ2 в часовия пояс от 8 до 20 часа да бъде разделена на четири блока от по три часа, като всеки блок на ротационен принцип се генерира от отделните регионални центрове.
БНТ3 трябва да се фокусира върху култура, образователни програми и документални филми. Освен информираща и забавляваща функция, обществената телевизия трябва да има и възпитателна роля, каза Димитрова. БНТ4 трябва да бъде канал с авторско съдържание за българите зад граница.
Относно финансирането Димитрова предложи да се преразгледат законовите ограничения за комерсиална реклама и продуктово позициониране. Тя подчерта необходимостта от ежегодно преразглеждане на възнагражденията на журналистите и техническия състав, за да бъдат мотивирани да създават стойностен продукт.
В отговор на въпрос от Габриела Наплатанова, член на СЕМ, относно гаранциите за редакционна независимост на БНТ, Димитрова каза, че независимостта е основно правило в журналистиката, регламентирано в Закона за радиото и телевизията. По думите ѝ ключова роля имат етичните стандарти на журналистите, както и осигуряването на плурализъм на мненията.
На въпрос на Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова дали изграждането на мрежа от спонсори и фондации би могло да повлияе върху редакционната политика, Димитрова отговори, че това е въпрос на професионална етика и баланс. Тя предложи разширяване на правомощията и представителността на Обществения съвет като допълнителна гаранция.
В отговор на въпрос на Къдринка Къдринова за външното финансиране и участието на неправителствения сектор, Димитрова уточни, че по-широката съсловна представителност в Обществения съвет би могла да осигури контрол и баланс. В отговор на въпрос на Пролет Велкова тя подчерта необходимостта от законодателно преосмисляне на модела "час програма", за да се гарантира по-устойчиво финансиране на обществената телевизия при запазване на нейната независимост.
Според нея БНТ не трябва да копира търговските медии, а да е оригинална и отговорна към това, което се очаква от обществената телевизия.
На въпрос на Галина Георгиева, член на СЕМ, дали БНТ спазва журналистическите стандарти, Димитрова отговори утвърдително. Според нея телевизията трябва да разгърне отново доверието към себе си като източник на достоверна информация в условията на доминиращо присъствие на социалните мрежи.
В отговор на въпрос на Симона Велева, председател на СЕМ, Димитрова представи визия за развитие на сутрешния блок с повече преки включвания, по-голяма динамика и активно участие на регионалните центрове. По отношение на програмната структура тя посочи, че спортното и детското съдържание могат да бъдат акцентирани в БНТ3, без да отсъстват от основния политематичен канал БНТ1.
Димитрова уточни, че към момента няма формиран управленски екип и при евентуален избор ще разчита на професионалистите в БНТ.
Процедурата бе замразена миналата година заради съдебно дело, което приключи на 13 февруари тази година с решение на Върховния административен съд (ВАС), с което обезсили определение на Административен съд София-област за спиране изпълнението на решението на СЕМ за избора на генерален директор на БНТ.
На същото заседание членовете на СЕМ допуснаха всички тях до втория етап - разглеждане на концепциите и документите на кандидатите. Те взеха решение следващият етап да бъде утре, 19 февруари, а на 20-и да бъде обявен избраният кандидат.
През ноември миналата година Административен съд София – област спря новата процедура за избор на генерален директор. Петима кандидати подадоха документи за поста генерален директор на Българската национална телевизия в Съвета за електронни медии. Това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова и Милена Милотинова. Очакваше се новият генерален директор на обществената телевизия да бъде избран на 16 октомври, но процедурата бе замразена.
Свилена Димитрова е журналист и експерт по връзки с обществеността с професионален опит в областта на медиите и комуникациите. Родена е в Русе. Завършила е специалност „Българска филология“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, където придобива хуманитарна подготовка с насоченост към език, литература и медийна комуникация.
Тя се определя като специалист с дългогодишна практика в телевизионната журналистика, редакторската дейност и публичните комуникации.
В професионалната си кариера е работила като PR експерт и редактор в редица български електронни медии, сред които телевизиите Bulgaria ON AIR, Телевизия Евроком и Регионален телевизионен център – Русе. Работата ѝ е свързана с редакционно съдържание, медийна комуникация и развитие на публични формати.