Предизвикателствата пред енергийната сигурност в Европа и обезпечаване сигурността на доставките бяха сред обсъдените теми на форум в София

Предизвикателствата пред енергийната сигурност и обезпечаване сигурността на доставките в Европа бяха сред темите, обсъдени на експертния форум „От горива към системи: Новата концепция за енергийна сигурност в Европа“ в София, организиран от Института за енергиен мениджмънт (EMI) и сп. „Ютилитис“.
В условията на глобална взаимносвързаност, бързата технологична и енергийна трансформация, която наблюдаваме, както и на геополитическата нестабилност, енергийната сигурност за всяка държава, особно в региона, се утвърждава като фундаментален компонент на националната сигурност, каза председателят на КЕВР Пламен Младеновски. 
По думите му това, което само се загатва - прекъсване на доставки, резки ценови колебания, дори манипулациите на пазара, могат да предизвикат сериозни кризи, които ще имат политически и социални последици.
В рамките на ЕС енергийната сигурност е изведена на наднационално ниво, отбеляза той, като добави, че може спокойно да се твърди, че ние не сме част от европейския пазар, а сме част от един регионален пазар, който е отделен от западния. Младеновски добави, че като част от този регионален пазар се изискват координирани действия на самите регулатори.
На всички ни е ясно, че само след два-три месеца ще се сблъскаме с големи предизвикателства - намалено потребление, двойно спрямо миналата година производство от соларни централи, спиране на част от балансиращите мощности поради изтичане на дългосрочни договори, и в същото време смятаме на теория, че всичко това би се урегулирало с навлизането на огромно количество батерии, посочи Младеновски, добавяйки, че това обаче няма да се случи. Той посочи, по-скоро вижда рискове пред балансиране на системата, защото участниците в нея се плашат от неизвесността и им липсва опит в регулирането на система, за която не се знае как ще се държи.
Димитър Зарчев, директор на Централно диспечерско управление в ЕСО, отбеляза, че енергийната сигурност има много измерения. Той посочи, че се наблюдава изключително агресивно увеличаване на възобновяемите източници в България - от 4800 мегавата фотоволтаици инсталирана мощност в края на 2024 г. до 6000 мегавата в края на 2025 година. Освен това 2024 г. завършихме с около 40 мегавата от батерии, миналата година - с 1180 мегавата, в момента са 1400, очакваме да станат над 2000, посочи той. Средният товар в страната не се е променил - остава около 4500 мегавата, а средното електропотребление за дененонищие е около 100 000 мегаватчаса. Имахме увеличение около 6 процента през миналата година, по-голямата част се дължеше на екстремалните метеорологични условия, които преживяхме - много горещо лято, много студена зима в началните месеци, допълни Зарчев. 
Той отбеляза, че в целия енергиен микс от ЕСО като оператор се изисква да поддържа и да може да осигурява спокойно придвижване на потока от различни енергийни източници. За да поддържаме тази инфраструктура в работещо състояние, ни е необходимо да поддържаме непрекъснато определени режимни параметри в определени работни граници, защото когато те излязат от тези граници, независимо дали в посока излишък или недостиг, опасността тази транспортна инфраструктура да спре започва да става голяма, посочи той, припомняйки случаите с проблеми с електроснабдяването в различни страни в Европа през миналата година.
Енергийните предизвикателства пред Европа се променят в зависимост и от геополитическата ситуация, но вече основният въпрос пред нас е не дали може да се произвежда достатъчно електроенергия и не какъв трябва да бъде енергийният микс на Европа, а дали тази енергия може да се транспортира ефективно през региони и граници, когато и където е необходима, каза евродепутатът Цветелина Пенкова, която е и заместник-председател на Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика в Европейския парламент. В рамките на Европейския съюз нивата на възобновяеми източници се разрастват прекалено бързо, но в същото време домакинствата и индустрията в различните части на ЕС все по-често започват да се сблъскват с нестабилни, по-високи или - най-тежкото, което се наблюдава - много различни цени на електроенергията в различните региони, посочи тя.
Моника Зигри, началник на отдел „Енергийна сигурност и безопасност“ в Генерална дирекция „Енергетика“ в ЕК коментира, че енергийната сигурност трябва да е част от цялостното развитие на енергийния пазар.
Новите тенденции са различни, появяват се нови предизвикателства, които енергийната сигурност трябва да реши, посочи тя, добавяйки, че някои от най-големите предизвикателства имат силен геополитически контекст. "Сега виждаме голямото въздействие на този проблем върху подхода ни към енергийната сигурност - говорим за колебания, нестабилност, несигурност, различни напрежения, различни политики. Всичко това влияе или върху транспорта на енергия към ЕС или на поведението на пазарите, влияе върху инфраструктурата - наблюдаваме по-активна дейност, насочена срещу различни субекти в Европа - умишлено или неумишлено", посочи тя. 
Зигри каза още, че енергийните системи стават все по-сложни и на тях вече не се гледа по същия начин, както преди, а при търсенето на икономическа сигурност и енергийна автономия Европа трябва да отчете всичко това.