Омбудсманът предлага на банките да обсъдят възможността несеквестируемите средства да бъдат теглени и от банкомат

Омбудсманът предлага на банките да обсъдят възможността несеквестируемите средства да бъдат теглени и от банкомат. Това съобщават от пресцентъра на обществения защитник. 
Омбудсманът Велислава Делчева изпрати препоръка до председателя на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова с предложение да бъде обсъдена възможността несеквестируемите средства на гражданите с наложен запор върху банковите им сметки да бъдат теглени и от банкомат, при условие че това се извършва в рамките на месеца на постъпването им по сметката, допълват от пресцентъра. 
В писмото си Делчева отбелязва, че подобна възможност би могла значително да улесни работещите, възрастните и трудноподвижните хора, като същевременно се запази несеквестируемият характер на средствата. Омбусманът казва, че в момента тези средства могат да бъдат получени единствено на каса в банков клон, което, на практика, създава редица затруднения. Проблемът се задълбочава допълнително от отдалечеността на банковите клонове и от по-високите такси за касово теглене, допълва Делчева. 
В съобщението пише още, че граждани сигнализират на омбудсмана, че често са принудени да напускат работното си място в работно време, да използват платен или неплатен отпуск, или да търсят разрешение от работодателя си, за да получат средствата, които в много случаи представляват единственият им доход. „Засегнати са и възрастните, и трудноподвижните хора със запорирани банкови сметки, които трябва да се придвижат до банков клон, за да получат на каса несеквестируемите суми, включително да изчакват разрешение за тегленето им, вместо да използват банкомат в близост до дома си или да предоставят банковата си карта на доверено лице“, казва Велислава Делчева.
Омбудсманът обръща внимание и на различията в банковите такси, като дава примери, при които таксите за касово теглене на несеквестируеми средства са значително по-високи от тези при теглене от банкомат – в някои случаи до 1% от сумата с минимални стойности до 15 лв., при такси за банкомат около 0,12%– 0,15% с минимални стойности под 0,31 лв.
„Очевидно е, че таксите за касово теглене на несеквестируемите суми са чувствително по-високи от тези за теглене от банкомат, което за длъжниците, разполагащи единствено с доходи в размер на или под минималната работна заплата, има реално финансово отражение“, казва Делчева.
В този контекст омбудсманът предлага Асоциацията на банките в България да разгледа въпроса и да изрази становище относно възможни технически и функционални решения, които биха позволили гражданите да разполагат по-лесно с несеквестируемите си средства, без да се нарушава действащата правна рамка, допълват от пресцентъра. 
Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година възлиза на 909 лева, като намалява спрямо предходната 2023 година, когато средният размер е достигал 1324 лева, показват данните на Асоциацията за управление на вземания (АУВ), представени от председателя на асоциацията Лилия Димитрова. Според данните на АУВ, причината за понижението в средния размер на необслужвания кредит е в това, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума.