С анкета, проведена в някои от научните дружества, се опитахме да идентифицираме кои според тях са основните научни успехи и предизвикателства, които ни предстоят, посочи още той.
През последните пет години има значителен напредък в разбирането за лечението на неврологичните заболявания, разработени са нови терапии за редица редки болести, а модерните техники за образна диагностика позволяват по-ранно откриване на болестта още преди клиничната й изява, каза проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ - София и член на Управителния съвет на фондация „Съвет за мозъчно здраве“. По думите му едно от най-големите научни предизвикателства в неврологията е разработване на методи за диагностика на някои форми на деменции. Тези заболявания започват десетилетия преди клиничната им проява, посочи още той. Международната тенденция в неврологията е насочена към персонализиране в терапевтичната методология.
По отношение на регионалните неравенства проф. Масларов отбеляза, че за пациентите в София, Пловдив и Варна има доста модерни клиники за лечение на инсулт, но в малките населени места болните имат ограничен достъп, което забавя диагностиката и лечението и влошава прогнозата. По думите му трябва да се обърне внимание на темата за финансиране на клинична пътека по неврорехабилитация.
Въвеждането на телепсихиатрия и на дигитални устройства са предизвикателствата през нас, каза проф. Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация. Създадената Национална стратегия за психично здраве до 2030 г, трябва да бъде променена, така че да отговаря на реалните потребности и да осигури устойчиво инвестиране в психично -здравните услуги, да бъдат създадени резидентни услуги и дневни центрове, да се преодолее острият дефицит на специалисти и да се улесни специализацията, посочи проф. Ончев другите предизвикателства според психиатрите.
Очакваме пробив в изследванията за първичните психични разстройства, както и биомаркери за индивидуализирана диагностика, нови терапии, нова биоетична рамка, въвеждане на дигитални здравни технологии, връщане на регионалната отговорност с осигуряване на обслужване на пациента, близо до общността, преодоляване на стигмата, модерни центрове за психично здраве, мотивация и задържане на специалистите в практиката, каза още проф. Ончев.
Напредъкът в ендоваскуларното лечение се отбелязва от неврохирурзите като най-голям успех в последните години, каза проф. Габровски. Навлизането на роботизацията и на изкуствения интелект, който улеснява взимането на решение, както и повишеното от миналата година реимбурсиране на гръбначните импланти се оценява високо от неврохирурзите, допълни лекарят.
Необходимо е въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение, каза още проф. Габровски. Предизвикателство пред нас е недостигът на кадри, особено сред медицинските сестри, на които ние много разчитаме, допълни той. По думите му друг сериозен проблем е липсата на лечебни заведения за долекуване на пациентите. В близко време този проблем също трябва да бъде решен, добави проф. Габровски. Като друго предизвикателство проф. Габровски посочи заплащането на иновативните терапии, което е предизвикателство и пред други здравни системи в света. Бъдещето на медицината е предоставянето на интегрирани услуги, каза още той.