От повишаване на здравната култура и прилагане на адекватни политики се нуждаят българите. Това са заключенията от проучване, извършено от Ipsos. Данните бяха представени по време на XII Годишна конференция "Иновации и добри практики в здравния сектор", организирана от „Капитал“. Проучването е възложено от „Капитал“ и е извършено през август 2025 г. сред 800 души сред градското население, във възрастовия диапазон 15-69 г. Една трета от участниците са от София. Проучването е извършено чрез онлайн анкета.
На въпрос за дела от българите, имащи непрекъснати здравни осигуровки, 76% казват, че нямат прекъсване в здравните си осигуровки, но близо една пета от участниците посочват, че са с прекъснати осигуровки, каза Ирина Митова, магистър социолог от IPSOS Bulgaria. Сред хората, които нямат здравна осигуровка, преобладават жителите на по-малки населени места, мъжете, с доход на месец в домакинството по-нисък от 2500 лв. на месец. Само един от трима запитани отговаря, че има допълнителна здравна осигуровка, като това са основно жители на София и на възраст до 49 г.
За посещение при личен лекар и извършен годишен профилактичен преглед 60% от запитаните казват, че всяка година преминават през задължителния си профилактичен преглед. Почти половината от участниците казват, че личният им лекар е добър професионалист. Най-често – пет пъти в годината, участниците в анкетата посочват, че посещават личния си лекар.
От всички запитани едва 37% казват, че нямат никаква диагноза. Сред останалите участници в анкетата водещи диагнози са свързани със сърдечно-съдовите заболявания, като на първо място е хипертонията, на второ – диабет, на трето – депресия, следвани от заболявания на щитовидната жлеза, онкологично заболяване, астма и др.
Повече от половината от запитаните казват, че се налага да заплащат за преглед, тъй като лекарят не работи по договор със здравната каса. Почти всеки трети заплаща за преглед заради дългото чакане, за да бъде записан час за преглед. Всеки втори от хоспитализираните твърди, че е доплащал, като най-често е доплащането за изследвания, за високоспециализирана образна диагностика, за консултация с лекар или други такси, въведени от лечебното заведение.
Всеки втори българин приема лекарство, а близо един от трима приема хранителни добавки, показва още проучването. Ако приемем, че даден човек приема лекарство по лекарско предписание и лекарство без лекарско предписание, месечният разход достига до 200 лв. на месец, посочи още Митова. Към тази сума може да се добавят още 140 лв. на месец, които се заплащат за преглед. Получената обща сума е значимо перо от бюджета на българина, имайки предвид, че половината от участниците в анкетата живеят със среден доход на месец, добави тя.
Имаме доста теми, свързани с навлизането на изкуствения интелект и иновациите, като имам важни препоръки, свързан с по-добрата регулация, по-доброто планиране от страна на държавата и ползите, които можем да имаме от навлизането на технологиите, без да забравяме, че понякога те водят до по-голямо неравенство в обществото, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова по време на откриването на конференцията.
В здравеопазването освен иновациите, трябва да прилагаме и добрите практики, защото те водят развитието напред, каза д-р Александър Симидчиев, заместник -председател на парламентарната комисия по здравеопазване. В подобни форуми, свързани с бизнес и здравеопазване, се раждат идеи, които ще бъдат от полза за всички ни, тъй като общата ни цел е да живеем в по-добро общество, каза доц. Петко Стефановски, управител на НЗОК. Темите във форума отразяват едни от най-актуалните предизвикателства – публично финансиране на лекарствените терапии, лечението на социално-значими заболяване, внедряване на изкуствения интелект в медицината, каза д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. Фармацевтите много често са мотор на иновации и дигитализация, аптечният бранш е един от най-светлите в икономиката, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите му най-добрата практика е да приключим с някои лоши практики. Началото на решаването на проблемите е идентифицирането им, признаването им и търсене на решение, добави Маринов.
Ако през 15 век иновациите са преследвани като нещо лошо, днес те се очакват с нетърпение, за да се развиваме към по-добро, каза Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българска болнична асоциация. В контекста на настоящата политическа обстановка и подготвящия се бюджет, силно се опасявам, че иновациите в България рязко ще спрат, добави тя. По думите ѝ най-голямото предизвикателство е изграждането на скала на качеството на здравните услуги.
Когато основахме организацията ни – през 2007 г., за първи път започна да се говори за права на пациенти и на лечебни заведения и си мислехме, че хората ще бъдат информирани все по-добре за това, а правата им ще бъдат все по-добре защитени, каза д-р Стойчо Кацаров, основател на Център за защита правата в здравеопазването. Това не е така, като причината е в ограничаването на свободата на лечебните заведения, свободата на лекарите, свободата на гражданите да избират. Това е фундаментално важно и за инвестициите, каза още той и посочи, че през последната година в страната ни няма нито една чуждестранна или местна инвестиция. Иновациите и инвестициите обаче са взаимносвързани, допълни Кацаров. По думите му непрекъснато засилващата се роля на държавата, ограничаването на свободата на участниците в сферата на здравеопазване прави системата по-лесна за управление, но и все по-неефективна.
Иновациите трябва да бъдат осигурени от държавата, каза Пламен Таушанов, председател на Българска асоциация за закрила на пациентите. Таушанов припомни, че в страната ни все още няма закон за правата на пациентите и увери, че асоциацията ще предложи нов законопроект.