Отбелязваме 130 години от рождението на Никола Икономов – актьор, режисьор и драматург

Днес отбелязваме 130 години от рождението на Никола Икономов – актьор, режисьор и драматург.
Той е роден на 26 февруари 1896 г. в Стара Загора, в семейство на учители. Учи в турския лицей „Хамидие“, в Цариград, където баща му преподава в Българската духовна семинария, както и в гимназиите в Одрин и Стара Загора. Началото на артистичната му кариера е под ръководството на Гео Милев в Стара Загора през 1915 г., след което прекарва една година като артист в трупата на Георги Донев в Гюмюрджинския градски театър.
През 1918 г. посещава курсове при Народния театър в София и през 1919 г. дебютира в ролята на цар Асен в „Иванко“ от Васил Друмев, като е удостоен със званието „Артист“. През 1921 г. е командирован във Виена, където изучава история и теория на театралното изкуство, по данни от книгата „Лекции по история на българския драматичен театър“, част 4.
През годините Никола Икономов играе в Народния театър в София (1918-1924, 1927-1929, 1931, 1940-1943, 1948-1959), както и в драматичните театри в Пловдив (1931-1935) и Варна (1935-1936, 1937-1939). Утвърждава се като актьор с ярко сценично присъствие и психологическа дълбочина в редица значими роли. Сред тях са Язон в „Медея“ от Еврипид, Рогожин в „Идиот“ по Фьодор Достоевски, Андрей в „Три сестри“ от Антон Чехов, Господина в „Тоз, който получава плесници“ от Леонид Андреев, Президента в „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, Гранатов в „Човекът с чанта“ от Алексей Файко, Монтредон в „Таланти“ от Анри‑Рене Льонорман, Шалимов в „Дачници“ от Максим Горки, Дубравин в „Огненият мост“ от Борис Ромашов, цар Асен в „Иванко“ от Васил Друмев, Фердинанд Кобург-Готски в „Царска милост“ от Камен Зидаров.
Никола Икономов е един от основателите на Българския художествен театър и в периода 1925-1926 г. е негов директор. От 1930 до 1931 г. е директор и режисьор на театъра в Русе (дн. Драматичен театър „Сава Огнянов“), където поставя „Потъналата камбана“ от Герхард Хауптман и „Цар Симеон“ от Стефан Костов. Той е един от основателите на Художествения театър в София и в периода 1936-1937 г. е негов режисьор. От 1944 до 1946 г. е директор и режисьор на театъра във Варна (дн. Театрално-музикален продуцентски център-Варна).
Никола Икономов е режисьор на пиесите „Последна сензация“ от Марсел Себастиян, „Марионетки“ от Пол Волф, „Да си баща, не е лесно“ от Майкъл Карпентер, „Машенка“ от Александър Афиногенов, „Свекърва“ от Антон Страшимиров и др. Икономов е автор на осем театрални пиеси с историческа и битова тематика, сред които романтично-историческите драми „Хан Татар“ и „Калин Орелът“, по чиито сценарии през 50-те години на ХХ век е заснет първият български пълнометражен филм, както и на драматизации и на книгата „Между изкуството и живота“ (1968, посмъртно). Освен това е автор на драматизацията „Село Борово“ по едноименния роман на Крум Велков, чиято премиера се осъществява под негово ръководство в Народния театър.
Участва във филмите „Български орли“ (1941, реж. Борис Борозапов) и „Ива Самодива“ (1943, реж. Бела Левай и Кирил Петров).
През 1949 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“, а през 1950 г. получава „Димитровска награда“. Член е на Съюза на българските писатели, по данни от статия в сайта на Музея „Литературна Стара Загора“.
Никола Петков Икономов умира на 17 февруари 1959 г.
/ДД
/РШ/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Голяма енц. България, София, 2012, т. 6, с. 2120; https://literature-museum.bg/poets_all/никола-икономов/; „Лекции по история на българския драматичен театър“, част 4.