Отец Неофит Рилски е бил рилски монах, гений на своето време в просветата, отдаден в служба на манастира и родината
Ако искаме да разберем личността на отец Неофит Рилски, да го усетим, да се докоснем до неговия автентичен дух, трябва да помним, че той е отдал своя живот на Бога и в служба на ближния. Както казва свети Йоан Лествичник, светлината на монасите са ангелите, а светлината на миряните – това са монасите, така отец Неофит Рилски е една светлина, един светилник, който осветява пътя на множество българи, които копнеят не само за ограмотяване, но и за духовно пробуждане, разказа помощник-библиотекарят на Рилския манастир.
Никола Бенин, както е светското име на отец Неофит Рилски, е роден през 1793 г. в Банско. През 1806 г. пристига в Рилската света обител заедно със своя близък приятел Димитър Молеров – син на основателя на Банската живописна школа Тома Вишанов. Двамата пристигат в манастира, за да помагат на Тома Вишанов в изписването на „Митарствата на душата“ в храм „Покров Богородичен“ при постницата „Свети Лука“, която е само на два километра от манастира.
Младият Никола развива в себе си стремеж към Бога, към ревностен духовен живот и така, през 1811 г., той приема монашество в Рилския манастир с името Неофит. Седем години по-късно приема и йеромонашество, разказа Михаил Тасков. Впоследствие продължава своето образование в Мелник и Велес, а през 1827 г. преподава в Самоков , където се запознава със Захари Зограф. Между тях се заражда дълбока духовна връзка до степен, че Захари Зограф нарича Неофит Рилски „свой духовен отец“, посочи Михаил Тасков.
В целия живот на отец Неофит Рилски вярата в Бога, животът в манастира и просветителското дело са в тясна връзка. В Рилската света обител отец Неофит Рилски заварва училище за начална грамотност, където учителства. Впоследствие създава „училище за високи науки“, в което се обучават монасите, които са подготвяни да приемат свещен сан. „Отец Неофит Рилски е желаел всеки монах в Рилския манастир да притежава образование. Той дълбоко се е възмущавал от неграмотността и е желаел всеки обитаващ Рилския манастир да бъде грамотен“, разказа Михаил Тасков. През 1834 г. основава килийно училище в постницата „Свети Лука“, а в него са получили образование много видни възрожденски българи.
Заслугите на отец Неофит Рилски в просветителското дело са огромни, за което свидетелстват запазени негови трудове в Рилската света обител, част от които могат да се видят в Църковно-историческия музей към манастира. Сред тях са първият глобус, създаден от отец Неофит Рилски през 1836 г., първата българска граматика, таблиците по взаимоучителната метода, която усвоява през 1834 г. в Букурещ и няколко години по-късно прилага и в българското образование. Йеромонах Неофит Рилски превежда и светска литература – „Приключенията на Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо, басните на Езоп и други. Превежда Новия завет, издаден в Измир през 1840 г. , съхраняван в манастирската библиотека и преиздаван пет пъти.
Отец Неофит Рилски прави и първото описание на Рилския манастир, издадено през 1879 г., което е един от най-ценните му трудове, касаещ Светата обител, тъй като описва в огромна дълбочина манастирския живот и неговата история от основаването му през десети век от свети Йоан Рилски Чудотворец, разказа помощник-библиотекарят. От нея научаваме, че по времето на отец Неофит Рилски в манастира са живеели до 250 монаси, отделно е имало 50 работници, светски хора, още 50 послушници и 50 души сираци, тъй като към манастира е имало сиропиталище. Така в Рилският манастир са пребивавали около 400 души.
Съществен принос на йеромонах Неофит Рилски в образованието е въвеждането на Бел-Ланкастърската метода в българските училища. „В зората на Българското възраждане липсват учители или бихме казали, че те са малцина. За да може народът по-бързо и качествено да се образова, отец Неофит Рилски решава да въведе тази метода, чрез която да може ученици да обучават ученици“, разказа Михаил Тасков. По този начин, с бързина и качество, се образова голяма част от българското население, допълни той.
Тази метода за първи път е приложена в първото светско училище в Габрово, на което съосновател е отец Неофит Рилски заедно с Васил Априлов. Впоследствие тя се използва и в неговото собствено изградено през 1843 г. училище в постница „Свети Лука“, допълни помощник-библиотекарят.
Отец Неофит Рилски има основно значение и в църковно-певческото изкуство в България. Мнозина наши съвременници го оценяват много високо. Самият той съставя сборник с преводни гръцки песнопения и собствени църковни творби, разказа още Михаил Тасков. Освен това отец Неофит Рилски е бил и поет, а едно от стихотворенията му е изписано в постницата „Свети Лука“ – в мястото, където създава килийно училище.
Последните близо 30 години от земния си път Неофит Рилски живее в Рилския манастир, в келия (монашеско жилище) , запазена и до днес.
След като учителства в много градове в страната, и дори оглавява катедрата по славянски език във Висшето богословско училище на остров Халки в Мраморно море, се установява за постоянно в Рилския манастир, където продължава своята книжовна дейност, проповядва, поучава. Води и кореспонденция с множество възрожденски учители и мнозина будни българи, които в писма изразяват своята почит към него за приноса, който дава за българското ограмотяване.
Последните четири години от своя живот отец Неофит Рилски прекарва в уединение, тишина и молитва в келия в постницата „Свети Лука“. Всъщност, оттук започва пътят на отец Неофит Рилски, свързан с Рилската света обител, от храм „Покров Богородичен“, в постницата „Свети Лука“, и тук, през 1881 г., завършва неговото земно странстване, посочи Михаил Тасков.
Гробът на отец Неофит Рилски е в близост до южната стена на съборния храм на Рилската света обител.