Паметник на Захарий Стоянов беше открит до историческата сграда на Народното събрание

Паметник на Захарий Стоянов беше открит днес до историческата сграда на Народното събрание.
Статуята беше официано открита от председателя на Инициативния комитет за изграждане на паметника Димитър Главчев, скулптора Иван Чолаков, художника проф. Пламен Вълчев, архитект Димитър Младенов и деца от училище  "Захари Стоянов“. Отец Лъчезар от храм „Света София“ извърши тържествен водосвет, а в края на церемонията присъстващите почетоха паметта и делото на Захарий Стоянов със свеждане на глава.
Отец Лъчезар честити Деня на православната християнска младеж и семейство. „Нека така, както се помолихме на нашите държавници, тези, които отговорят за благопреуспяването на нашия народ и духовното му израстване, Божието благословение и Неговата велика милост да бъде над тях и над целия български народ“, каза отецът.
Пред паметника бяха положени венци от името на председателя на Народното събрание Рая Назарян, заместник-председателя на парламента Юлиана Матеева, Димитър Главчев, Инициативния комитет, министъра на правосъдието и ВМРО-БНД.
Където и да е бил, Захарий Стоянов винаги е отдавал цялата си същност на България, каза Димитър Главчев в словото си на церемонията.
Захарий Стоянов е показал как националният идеал може да обедини всички ни много отвъд изкушенията на дребнотемията, заяви и министърът на правосъдието Георги Георгиев.
Сред присъстващите на откриването на паметника бяха кметът на София Васил Терзиев, народните представители от "Продължаваме промяната - Демократична България" Николай Денков, Манол Пейков, Татяна Султанова и Андрей Цеков, председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов, депутатите от "ДПС-Ново начало" Искра Михайлова, Станислав Анастасов и Атидже Алиева, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, общинският съветник Грети Стефанова и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Водещи на церемонията бяха актьорите Силвия Лулчева и Калин Сърменов.
Инициативен комитет
Паметникът е финансиран изцяло с дарения, дарителите – граждани, частни компании, политици и политически формации, учени и общественици, са близо 50 на брой.
Идеята за паметника се ражда преди години, като един от подбудителите е адвокат Иван Арнаудов. В края на 2017 г. е сформиран Инициативен комитет с участието на утвърдени личности, обединени от желанието да изразят признателността на поколенията към делото на Захарий Стоянов, който до този момент в София е почетен единствено с бюст в Борисовата градина. В реализирането на каузата се включва и Български червен кръст (БЧК). 
През 2019 г. е проведен конкурс за авторски екип и е избран проектът на скулптора Иван Чолаков, художника проф. Пламен Вълчев и арх. Димитър Младенов. 
През юли 2023 г. Столичният общински съвет взема решение за съгласие за поставянето на паметника.
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов е роден през 1850 г. в село Медвен, Сливенска област, посочва отдел "Справочна" на БТА. 
Захарий Стоянов активно участва в организирането на Старозагорското въстание (1875) и в подготовката на Априлското въстание (1876), като е назначен за апостол от Четвърти (Пловдивски) революционен окръг. Присъства на събранието на Оборище и обикаля селата с четата на Бенковски. На 19 май 1876 г. той е арестуван и през септември е въдворен в родното си село. През 1877 г. подпомага Стефан Стамболов в реквизирането на храни за руската армия.
След Освобождението на България (1878) се установява в Русе, където работи като секретар на апелативния съд, член на Търновския окръжен съд и съдебен следовател в Русенския окръжен съд. Силно се противопоставя на суспендирането на Търновската конституция от княз Александър Първи и е преследван от режима на пълномощията (1881 - 1883). Застава начело на борбата за Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885) и е председател на Българския таен централен революционен комитет. Участва активно и в борбата за освобождението на Македония (дн. Република Северна Македония).
Стоянов е автор на прокламацията за обявяване на Съединението и член на временното правителство.
Той е член на Народнолибералната партия и поддръжник на Стамболовия режим (1887 - 1894). Депутат е в Четвърто Обикновено Народно събрание (1884 - 1886), заместник-председател (1887) и председател на Петото Обикновено Народно събрание (13 декември 1888 - 6 септември 1889).
Захарий Стоянов развива активна журналистическа дейност.
Най-значителното му произведение е „Записки по българските въстания“ (3 тома, 1884 - 1894, посмъртно), монументална епична творба, в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание. В нея Стоянов създава богата галерия от живи, пластично изваяни и индивидуализирани образи и разказва увлекателно за земята, хората и националноосвободителната борба.
Захарий Стоянов умира на 2 септември 1889 г.