Панайот Пипков дава решителен тласък за развитие на музикалното дело в Ловеч и страната, каза историкът Пенка Чернева

През ноември тази година се навършват 155 години от рождението на Панайот Пипков, дал решителен тласък за развитието на музикалното дело в Ловеч и страната. Това каза за БТА историкът и бивш началник на Държавен архив – Ловеч Пенка Чернева по повод представянето на новия брой на списание ЛИК "Българският светилник".
Тя припомни, че през есента на 1900 г. Пипков идва в града като учител по музика в Ловчанското петокласно мъжко училище. 
Добил сериозна музикална подготовка в Италия, амбициозен и взискателен към работата си той веднага с идването си увлича местните граждани и ученици. Първата му работа е да подбере нови деца за училищния хор. Създава и ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“.  
Става ръководител и на нов градски камерен оркестър от 11 души. От този състав той създава и струнен квартет. 
Освен спомени, са запазени и документи в Държавен архив - Ловеч за тези важни събития за музикалната история на града. От кореспонденция между Пипков и читалищното настоятелство от септември 1900 г. се потвърждава, че е съставен към оркестъра и Любителски певчески хор, добави Чернева.
Тя разказа още, че в началото на учебната 1902 г. Панайот Пипков основава и ученически оркестър при местното петокласно мъжко училище „Йосиф І”. Следващата година организира и подготвя голям градски смесен хор (70 мъже и 30 жени), който заедно с оркестъра изпълняват песни и хорове от опери на Верди, на Корсаков, както и негови песни и маршове.
„Пипков учителства четири години в Ловеч, където през май 1901 г. композира паметния до днес Химн на българската писменост и култура „Химн на Кирил и Методий”. Песента се ражда спонтанно през 1901 г. в час по пеене, когато учителят Пипков вижда как един от учениците му вглъбено чете стихотворението на Стоян Михайловски „Върви народе възродени“. Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска“, припомня Чернева.
По думите й в спомените си Пипков пише, че учениците му веднага запяват песента, а директорът Христо Бръмбаров, стискайки ръката му, казва: „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в нашето скромно училище ще се пеят такива хубави песни. Този химн истински възвеличава делото на нашите просветители и няма да мине много време и той ще звучи във всички големи и малки училища на нашето отечество”. 
През лятото на 1904 г. Пипков напуска учителската професия и преминава на военна служба като капелмайстор на духовата музика на 34-ти пехотен Троянски полк. За този период, за неговия талант, работохолизъм и взискателност ученикът му Ненчо Рашев си спомня, че той организира този оркестър с невъзможни за употреба инструменти. Трудолюбив и амбициозен прави така, че с тези инструменти оркестърът да звучи по невероятен и впечатляващ за ловчалии начин, добави Чернева. 
„Ловеч безспорно получава много от Пипков. В нашия град той прекарва едни от най-хубавите и плодоносни години от живота си.  През 1901 г. се задомява за красивата ловчалийка Надка (Натя) Стефанова, негова колежка учителка и хористка в градски хор. Раждат се и двамата му сина - Христофор (1902 г.) и Любомир (1904 г.) Тук вдъхновен от омайната ловешка природа, от децата, от негови ученици и от народните песни на този край, създава три книжки с училищни хорови песни, маршове и китки от народни песни, мелодии за черковно пеене. Написаните в Ловеч училищни песни на Пипков го правят най-изявения творец в този жанр в началния период на българската композиторска школа“, каза още историкът. 
Пипков напуска през 1906 г. Ловеч и се установява в София, където работи като учител по пеене в Първа и Втора девическа гимназия, едновременно ръководи любителски хорове и оркестри, известно време е редактор на в сп. „Театър и музика”.
През 1924 г. музикално дружество „Кавал” устройва в Ловеч юбилейна вечер, посветена на 25 години музикална и композиторска дейност на Панайот Пипков, изпълнявайки негови хорови песни, оперетата „Щурец и мравка” и го обявява за свой почетен председател. През 1931 г. в София е организирано тържество по случай 60 годишния му юбилей, на което той е награден с орден „Св. Александър”.
През 1940 г. в памет на починалата си съпруга Натя, Пипков дарява две хиляди за постройка на Музикален дом в Ловеч.
„До края на дните си той храни чудесни спомени от нашия град и поддържа приятелски връзки със своя даровит любим ученик Евстати Павлов. Неговата дейност оставя дълбоки следи в неговите ученици чрез личен му пример за творческа всеотдайност, взискателност, морал и остава десетилетия наред пример за подражание на ловешките музикални дейци. Панайот  Пипков умира в София от сърдечен удар на 25 август 1942 г.“, добави Пенка Чернева.
По думите й неговото име е свързано с Ловеч и през следващите десетилетия по един или друг начин. Най–ярко проявление са възстановените през 1963 г. люлякови празници. Те отварят една нова страница  в летописа на музикалния живот на съвременен Ловеч, продължавайки старата  традиция от 30-те години на 20-ти век.
От 1965 г. Люляковите музикални тържества в Ловеч са обявени за културно събитие от национален мащаб, а от април 1968 г. носят името на Панайот Пипков с председател на организационния комитет проф. Любомир Пипков, зам.- председател – доц. Богомил Стършенов и член – Филип Кутев.