Парламентарната правна комисия прие на второ четене т.нар. закон за лобизма

Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на второ гласуване законопроект за прозрачност и почтеност в управлението т.нар. закон за лобизма, внесен от Георги Георгиев (ГЕРБ-СДС) на извънредно заседание. Не беше прието предложение на Юлиана Матеева („Величие“) наименованието на закона да бъде „Закон за лобизма“. Одобрено беше предложението на Георги Георгиев (ГЕРБ-СДС) заглавието на законопроекта да се промени на „Закон за прозрачност при представителство на интереси“.
С проекта се въвежда терминът „представителство на интереси“, за да се избегне наслоената негативна нагласа към понятието „лобизъм“. Целта е да бъде осигурена прозрачност, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, да изразяват мнение и да оказват въздействие в процеса на изработване на нормативни и други актове, които имат значение за формулиране на основните насоки на обществено развитие, се посочва в мотивите на вносители.
Законът е в изключително насипно състояние и продължава да не става ясно какво точно искаме да уредим с него, затова гласувам с „въздържал се“, каза зам.-председателят на комисията Николета Кузманова („Има такъв народ“). Този закон въвежда терминология, която се отклонява от българското законодателство, добави тя.
По предложение на Георги Георгиев (ГЕРБ-СДС) бе прието на вписване в регистъра за прозрачност да подлежат и представителите на интереси организации, субсидирани от държавния или общинския бюджет – само при контакти с органите и лицата, свързани с определянето, изменението или получаването на субсидия от бюджета. 
Регистърът се създава и води от Сметната палата. Той е публичен, с изключение на информация за ЕГН или ЛНЧ (дата на раждане) на чужденец и данните за контакт на лицата, предвиждат текстовете.
Според приетите текстове юридическите лица и едноличните търговци, вписани в регистъра трябва да посочват в годишните си доклади за дейността сумата, изразходвана за представителство на интереси, а ако не са задължени да изготвят такива доклади - в отделна декларация. Нередовни вписвания се заличават, а след заличаване от регистъра данните се съхраняват за срок от пет години. 
Предвижда се физическо лице, което извършва дейност, без да се впише в регистъра, да се наказва с глоба в размер от 1000 до 2500 евро, а на юридическо лице да се налага имуществена санкция в размер от 2500 до 7500 евро. Има и глоби при деклариране на неверни данни. През първата година от функционирането на Регистъра не се налагат глоби и имуществени санкции, предвиждат още измененията.