Парламентът гласува промени в НК, с които се регламентира отнемането на имущество от престъпна дейност от трети недобросъвестни лица

Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), уреждащи отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност от трети недобросъвестни лица. Промените бяха гласувани със 110 гласа "за", осем - "против", 44 - "въздържал се". Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
С приемането му се изпълняват препоръки от Доклада от петия оценителен кръг на комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа MONEYVAL, е записано в доклада на комисията по конституционни и правни въпроси.
Посочено е, че наказателното ни законодателство не е допускало обезпечаване и отнемане на облаги от престъпления от трети недобросъвестни лица. Със законопроекта се предвижда процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане на имущество. Допълнено е, че в Наказателния кодекс се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице и са визирани случаите на имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление; имущество, придобито възмездно от трето лице при същите условия, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност, или е извършена замяна в тези параметри.
Предвижда се при дела за компютърни престъпления да отпада изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Иззетите компютърни информационни данни ще бъдат приобщавани по делото като електронни доказателства и обработвани от компетентните органи с автоматизирани средства, пише в доклада. 
Създава се и процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството, е допълнено в доклада. Министърът на правосъдието Георги Георгиев каза, че днес се гласува последният трети пакет от промени в Наказателния кодекс, които, ако бъдат гласувани и подкрепени и на второ четене преди ваканцията на парламента, ще могат да бъдат докладвани като изпълнени за изваждането на България от сивия списък на държавите за пране пари. 
Първата реформа е възможността за конфискация на имущество, придобито от трети недобросъвестни лица, но в резултат от престъпна дейност. Георгиев каза, че на практика става въпрос за конфискацията на имущество от трети лица, които са знаели, че това имущество е придобито от престъпна дейност. Той допълни, че нашето наказателно право се модернизира, за да бъдат въведени мерки по отношение на криптоактивите. Такъв процесуален ред по нашето право в момента няма, а да се правим, че не съществуват криптоактиви в 21-ви век, е несериозно, коментира министърът. Третата промяна е свързана с Наказателно-процесуалния кодекс, по който в момента се изисква, когато се конфискува компютърна техника, всичко, което е на нея, да бъде разпечатано, за да бъде приобщено към делото. Въвеждаме електронните доказателствени средства, за да се дадат ефективни възможности на правоохранителните органи да си вършат работата, разясни Георгиев.