Парламентът прие на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за държавната собственост

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за държавната собственост. Единият законопроект е внесен от Николай Нанков (ГЕРБ-СДС) и народни представители от ГЕРБ-СДС, "БСП – Обединена левица" и "Има такъв народ", а другият - от Министерския съвет (МС).
Законопроектът, предложен от управляващата коалиция, беше одобрен със 105 гласа "за", 58 "против" и 4 "въздържал се". С него се предлага компетентен съд по делата за обжалване на решения на МС при отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти, да бъде Върховният административен съд (ВАС), а не административният съд по местонахождение на имота. Вносителите обосновават предложените изменения с наблюдаваща се в момента противоречива практика при определяне на размера на равностойното парично обезщетение. С цел да не се стигне до забавяне по останалите дела, подсъдни на ВАС, и прекомерна натовареност е предвидено в срок до 1 януари 2026 г. Висшият съдебен съвет да обезпечи необходимия брой съдии във Върховния административен съд. 
Законопроектът на Министерския съвет подкрепиха 104-ма депутати, а 62-ма бяха "против". С него се предлага отмяна на разпоредбите, регламентиращи дейността на Комисията за разпределяне и използване на административни сгради – държавна собственост (КРИАС), както и отмяна на раздела „Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии“.  
Предвижда се извършването на разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти - частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, да се осъществяват чрез областните управители по местонахождение на имотите или чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, съответно от Агенцията за публичните предприятия и контрол.  
В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвиждат изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Отпада забраната за приватизационна продажба от страна на Агенцията за публичните предприятия и контрол на имоти в управление на Министерството на отбраната. 
Предлага се отпадане на необходимостта от решение на Народното събрание при приватизацията на обособени части от търговски дружества, които са с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и са включени в „Забранителния списък“ за приватизация. Създава се нова разпоредба, която предвижда, че продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала може да се извършва чрез електронна платформа.
Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) коментира, че не могат да подкрепят измененията, внесени от Николай Нанков и група народни представители. Тя посочи, че тези промени ще затруднят гражданите и вещите лица, защото те ще трябва да пътуват до София. Според Йорданова тези изменения обслужват различни цели от посочените в мотивите.  
Цвета Рангелова ("Възраждане") също предположи други мотиви зад законодателната инициатива. Фактът, че законопроектът се внася от депутати, без обществено обсъждане, е малко смущаващ, посочи тя. Това, че се наблюдава противоречива практика, не би ни мотивирало да изземем делата от административните съдилища по места и да ги върнем на ВАС, коментира Рангелова.  
Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС посочи, че с оглед на различната съдебна практика този законопроект трябва да бъде подкрепен на първо четене. Има участъци по национални обекти, където при идентични имоти ставаме свидетели на изключително голяма разлика на обезщетението, което съдът постановява, отбеляза той.  
Павлин Найденов ("Алианс за права и свободи") допусна, че другият законопроект, внесен от МС, засяга тези 4400 държавни имота, които следва да бъдат продадени. Останахме с впечатлението, че областните управители ще могат да проведат търгове на одобрените имоти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и те ще бъдат електронни, няма да са с явно наддаване и в реално време, коментира той. Би било добре да се даде поне едномесечен срок за тези търгове в онлайн платформата, смята той. 
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов увери, че целта на законопроекта не е свързана с продажбата на имоти от списъка, публикуван на сайта на МРРБ, които дори не са тръгнали да се продават. По думите му, "най-чистата работа" при продажбата на недвижими имоти е процедурата с електронните търгове, където единият не вижда другия, и печели този, който е с най-високата цена.
Петър Петров ("Възраждане") коментира, че целта на законопроекта е все по-бързо да се разпродават държавни имоти и с парите да се запушват дупките в бюджета. Разпродажбата на държавни имоти се прави с една единствена цел - да попаднат в най-правилните частни ръце, смята още той.
Христо Расташки ("Морал, единство, чест" - МЕЧ) коментира, че в България е много трудно да си купиш хубав имот, ако не познаваш добър брокер. "Знаете ли кой се оказа най-добрият брокер в републиката, топ брокера – това се оказа министър-председателят Росен Желязков, който ще продава 4400 държавни имоти. Обаче само той може да ви продаде комина на "Пирогов" или част от амфитеатъра на антична Сердика, или пък стадион "Академик" заедно с плувния басейн", посочи той. Расташки каза, че няма да подкрепят нито един от двата законопроекта, защото искат държавата да си запази имотите. "Не ви ли е срам да служите на Росен Желязков като обикновен търговец", обърна се той към министър Иван Иванов.  
Регионалният министър му отговори, че МРРБ няма законовите правомощия да продава никаква недвижима собственост. Той предложи отново да прочете мотивите към законопроекта, защото според него депутатите не са хванали духа на това, което се обсъжда.