Парламентът прие на първо четене т.нар. закон за лобизма

С 95 гласа "за", 30 "против" и 29 "въздържал се" парламентът прие на първо четене законопроект за прозрачност и почтеност в управлението – т.нар. закон за лобизма. Това стана с гласовете на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), "БСП-Обединена левица" и "Алианс за права и свободи". Против бяха от "ДПС-Ново начало" и трима нечленуващи в група народни представители. Въздържаха се един депутат от ПП-ДБ,, един от левицата, групата на "Има такъв народ", "Морал, единство, чест", "Величие" и един независим народен представител. "Възраждане" не участваха в гласуването. Вносители са бившият министър на правосъдието Георги Георгиев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС и група народни представители. 
Със законопроекта се въвежда терминът „представителство на интереси“, за да се избегне наслоената негативна нагласа към понятието „лобизъм“. Вносителите казват, че създаването на нормативна уредба, която да регламентира лобистката дейност, е залегнало като мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост (етап IV), мярката е поставяна нееднократно в докладите за върховенството на закона на Европейската комисия, в доклада за България от Петия кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и е ангажимент, поет от страната ни, в процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Целта на законопроекта е да бъде осигурена прозрачност, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, да изразяват мнение и да оказват въздействие в процеса на изработване на нормативни актове и други актове, които имат значение за формулиране на основните насоки на обществено развитие. Предвидено е представителството на интереси да бъде осъществявано при спазване на принципите на откритост, прозрачност, отчетност, добросъвестност и почтеност, като значението и приложното поле на всеки от тях е очертано. Кръгът от органи и лица, пред които се осъществява представителство на интереси, е определен въз основа на правомощията им за подготовка, издаване или приемане на нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми и други документи с такава характеристика – национални или на Европейския съюз, както и на други актове, предвидени в закон.
Предвижда се регистър към Сметната палата, в който представителите на интереси сами да се вписват, когато преценят, че са готови, обясни от името на вносителите Георги Георгиев (ГЕРБ-СДС), бивш министър на правосъдието. Той обърна внимание, че законодателни опити за регулация на тази материя има от четвърт век насам и е време да им се сложи край. Да не се отдаваме на предизборни страсти и да провалим плащането на голяма сума към бюджета, призова той. "Представител на интереси" е синоним на лобизъм, разясни Георгиев. Предвиден е и гратисен период от една година, в който няма да се налагат предвидените санкции, разясни още той.
Петър Петров от „Възраждане“ припомни, че през 2023 г. "сглобката" е приела законопроект за противодействие на корупцията и тогава пак е имало аргументи за пари по ПВУ. Две години по-късно той бе отменен, нямаше никаква борба с корупцията, изтъкна депутатът. По думите му със създаването на правила за легитимно представителство на интереси ще се минимизират корупционните практики, но отново се предлага нещо, което е абсолютно безсмислено, което няма да работи, което залъгва обществото. Терминът "лобизъм" се отнася до представители на икономически интереси, а представителството на интерес има за цел в повечето случаи сключване на договори и споразумения с  изпълнителната власт, там е този икономически лобизъм, каза Петров. Вместо това да бъде уредено, законопроектът върви в други посоки, смята депутатът. Според него регистърът би следвало да се води не от Сметната палат а от орган директно към Министерския съвет.
Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) призова за подкрепа, като отбеляза, че вносителите са успели да поставят в законодателното поле изисквания, за които това е възможно. Хората, когато започнат да го прилагат, ще имат предложения за промени, добави той.
Атанас Славов, ПП-ДБ, изтъкна, че ключовото в новата уредба е да не се допусне основни конституционни права - право на петиции, предложения, сдружаване, по някакъв начин да бъдат ограничени с допълнителни тежести. Ръководен принцип трябва да бъде по-малка тежест за гражданските организации, които са в обществена полза, и по-голяма за изпълнителната власт, смята той. По думите му не трябва да се допуска новата законодателна уредба да се използва по репресивен начин спрямо гражданското общество. Според колежката му Надежда Йорданова насаденото усещане, че голяма част от въпросите, които ни засягат, се вземат "на тъмно", трябва да бъде разсеяно. От такава уредба България безспорно има нужда, подчерта тя.  ПГ на ПП-ДБ ще подкрепи законопроекта, за да се даде възможност в тази легислатура да се постигне консенсус, обяви Йорданова. Според нея може да се работи по наименованието на закона, 
Владимир Георгиев заяви, че "БСП-Обединена левица" ще подкрепи законопроекта, но с огромни резерви. Има нужда от регламентация, за да знаем кой по какви теми лобира, обясни депутатът. Но проектът като краен резултат не припокрива това, което ние разбираме, отбеляза Георгиев. Не виждаме по какъв начин самите граждани, гражданското застъпничество ще може да се дефинира, виждаме смесване на лобирането с гражданското застъпничество, обясни той. Натоварвали се много и очакванията към Сметната палата.
Тошко Йорданов, председател на ПГ „Има такъв народ“, попита присъстващия в залата при дебатите служебен зам-министър на правосъдието Андрей Георгиев дали е вярно, че е оставил 380 негови дела да ги решават други, с какво право заема поста.
В отговор зам.-министър Андрей Георгиев посочи, че е назначен от служебния премиер Андрей Гюров. Във връзка със законопроекта обясни, че общественото обсъждане е приключило на 4 март и са дадени редица становища от неправителствени организации. Нашата задача беше да ги отразим и да потърсим политическа подкрепа за компромисен вариант, каза зам.-министърът на правосъдието. Той отбеляза, че днес е приет вариант на закона на заседание на МС с цел ориентиране за какви промени може да се търси консенсус и какви са забележките при общественото обсъждане. 
От ГЕРБ-СДС предложиха срокът между двете четения да е три дни, което първоначално беше прието. Но председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов поиска прегласуване на срока, като преди това да се направи проверка на кворума в залата. Електронното табло отчете, че няма кворум, поради което беше дадена и почивка. След почивката отново нямаше кворум и председателят на НС Рая Назарян закри днешното пленарно заседание.