Организацията на здравната система в България се основава на ясна йерархия на отговорности и компетентности между различните медицински специалисти, като водещо място заема лекарят. Медицинските сестри и акушерките играят ключова роля в грижата за пациента, но тя е изпълнителска и подчинена на медицинските предписания, дадени от лекар, който носи правната и медицинска отговорност за процеса на лечение, отбелязват от БЛС. Оттам добавят, че медицинската помощ е строго регламентирана система, основана на медицински алгоритми, клинични пътеки, процедури, правила за добра медицинска практика, медицински стандарти, вътрешни правила на лечебните заведения, пр. Основен принцип е т.нар. „медицинска субординация” – концепция, според която лекарят е ръководител на лечебния процес, а медицинските сестри и акушерки изпълняват дейности, възложени им от него, в рамките на своите компетенции, се посочва в становището.
Предложението за въвеждане на възможност медицинските сестри и акушерки да бъдат самостоятелни изпълнители на медицинска помощ с правото на директен договор и финансиране от НЗОК представлява не просто организационна промяна, а съществено преразпределение на човешкия ресурс в здравната система, което ще има дългосрочни и трайно негативни последици върху кадровия капацитет, особено в болничната помощ, смятат от БЛС. Според тях по този начин не само не се решава натрупаният кадрови дефицит в здравната система, но и се създава допълнителен структурен дисбаланс, като фрагментира ресурсите, разрушава логиката на екипната работа и застрашава цялостната координация на медицинските грижи.
За да се отговори адекватно на обществената потребност от по-широко участие на медицинските сестри и акушерки в системата на здравеопазването, без да се нарушават медицинската логика, йерархията на отговорностите и правните принципи, е необходимо да се приложи системно и устойчиво решение чрез нормативна промяна, пише в становището. В него е посочено, че това решение следва да бъде в пълно съответствие с основополагащия принцип на субординация в медицинската практика и да не допуска директно финансиране на индивидуалните или групови практики на медицински сестри и акушерки от НЗОК.
Предложението на БЛС е министърът на здравеопазването да предложи на Народното събрание да измени т. 3 от Решение на Народното събрание от 7 август 2024 г. за предприемане на мерки и действия за подобряване осигуреността на системата на здравеопазването на Република България с медицински сестри и акушерки, както следва: „3. В срок до три месеца от приемането на това решение министърът на здравеопазването да предприеме необходимите действия за изменение на действащото законодателство за създаване на правна възможност НЗОК да финансира дейността на лечебни заведения, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения от медицински сестри и акушерки.“
Цялото становище на БЛС може да бъде намерено тук.
Професионалистите по здравни грижи настояват да станат договорен партньор на здравната каса и да бъде въведен стандарт по здравни грижи. Искането беше изразено на 23 април в Националния пресклуб на БТА от ръководството на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. От асоциацията настояха да се подготви и въведе механизъм от 2026 г. за пряко сключване на договор между НЗОК и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната помощ.