Приоритет е сградата на Цeнтралната минерална баня в София да бъде възстановена поетапно като баня, заявиха от Столичната община

Приоритет е сградата на Цeнтралната минерална баня в София да бъде възстановена поетапно като баня. Това заявиха за БТА от Столичната община в отговор на запитване.
Столичната община е предприела стъпки за съвместна работа с Националния институт за недвижимо културно наследство за актуализация на документацията на банята, което включва сериозно обследване на цялата сграда, както и на конструктивното й състояние, отбелязаха от общината. При установена нужда от аварийно укрепване, то ще бъде направено незабавно.
БТА припомня, че Петър Диков, бивш главен архитект на София, заяви на конференция за бъдещето на сградата на банята, която се състоя на преди няколко дни в София, че няма да се учуди, ако някоя сутрин се събудим с новина: "Тази нощ част от сградата на Софийската минерална баня се срути". Според Диков северното крило е в риск от срутване. То е било предвидено за изграждане на СПА комплекс. От 2008 г. насам вървят концесии, но никой не се явява. Сега е прекратена процедурата поради липса на интерес. Тази сграда е национален архитектурен паметник в риск, обясни архитект Диков.
От администрацията на район "Оборище" коментираха на профила си в социалната мрежа, че част от архитектите, които са участвали в проекта за музея на София, държат той да бъде запазен, а басейните да не функционират. А друга част настояват балнео-крилото да функционира в пълен обем. Що се отнася до мнението на столичани - бъдещето на сградата е в компетенциите на Столична община и тя вероятно ще организира публично обсъждане, отбелязват от района.
В момента в сградата на бившата Централната минерална баня на пл. "Бански" 1 е разположена постоянната експозиция на Музея на история на София. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на ХХ в. Акцентът е върху част от най-важните моменти от историята на града – избирането му за столица през 1879 г. и десетилетията до началото на войните от 1912-1918 година, по информация, публикувана на сайта на музея.
На 13 май 1913 г. е открита сградата на Централна минерална баня в София, според информация на отдел "Справочна" на БТА. Изградена е в близост до римския каптаж на минералната вода, като в нея има два плувни басейна, семейни вани и римски бани. Международният конкурс за нейното изграждане, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер, е проведен през 1889 г.
През 1904 г. в разработването на идейния проект участват архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов, който довършва работния проект през 1906 г. По изграждането на банята по-късно участва и арх. Йордан Миланов. През 1914 г. в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения, като съоръженията се захранват с вода от извиращите под сградата минерални извори.
Архитектурата на минералната баня е един от най-добрите образци на стила „неовизантика” от началото на 20-и век в България. Декоративните елементи по фасадите са създадени от художниците Харалампи Тачев, Стефан Димитров и Георги Киселинчев.При бомбардировките на София през 1944 г. малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати.
След Втората световна война голямата баня е реставрирана и обявена за паметник на културата от местно значение. Общинската баня спира да функционира през 1986 г., а през 1998 г. е проведен конкурс за нейната адаптация като Музей за история на София.
През 2015 г. част от сградата отваря врати като музей с постоянна експозиция. От 2016 г. в банята се помещава Регионалният исторически музей в София.