Проектът на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести 2026-2030 г. е публикуван за обществено обсъждане, необходими са над 17 млн.лв.

Публикуван е проектът на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести 2026-2030 г., а за осъществяването на програмата са необходими над 17 млн.лв. Проектът е публикуван на сайта на Миинстерството на здравеопазването за едномесечно обществено осъждане. 
Хроничните незаразни болести (ХНБ) са главна причина за умиранията и инвалидността в света, се посочва в проекта на документа. По данни на Световната здравна организация (СЗО) те са причина за смъртта на 43 милиона души годишно, което съставлява 75% от несвързаните с пандемията от COVID-19 смъртни случаи в световен мащаб. В структурата на умиранията от ХНБ в световен мащаб водеща причина заемат сърдечно-съдовите заболявания (приблизително 18 милиона души годишно), следвани от онкологичните заболявания (10 милиона), болестите на респираторната система (4 милиона) и диабета (над 2 милиона, включително бъбречни усложнения, причинени от диабет). В България основната причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението (61,1%), следвани от новообразуванията (16,5%), болести на дихателната система (4,9%), симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (4,7%) и болести на храносмилателната система (4,5%). През 2023 г. COVID-19 заема девета позиция като причина за смърт.
Доказано е, че основните рискови фактори за БОК са нездравословното хранене, ниската физическа активност и употребата на тютюневи изделия, които обуславят 80% от случаите на исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и други болести. Друга група фактори са повишеното артериално налягане, дислипидемиите, диабетът и затлъстяването.
По данни на Евростат за 2022 г през 2022 г. в България са регистрирани 16 227 смъртни случая от злокачествени новообразувания, което е 13,7% от всички смъртни случаи за страната. Според здравния профил на страната ни за 2023 г. най-честите причини за смърт от онкологични заболявания у нас по данни от 2021 г. са ракът на белите дробове, ракът на дебелото черво, ракът на гърдата, ракът на простата и ракът на панкреаса. Заболеваемостта от рак през 2022 г. в България е по-ниска от средните стойности за ЕС както за мъжете, така и за жените, а смъртността от рак през 2021 г. е близка до средната стойност за ЕС, но въпреки това България е една от двете държави в ЕС, която е отбелязала увеличение на смъртността от рак през последното десетилетие. Смъртността е намаляла във всички други държави, се посочва още в проекта. 
Диабетът е хронично заболяване, което възниква или когато панкреасът не произвежда достатъчно инсулин (хормон, който регулира кръвната захар), или когато тялото не може ефективно да използва инсулина, който произвежда. Хипергликемията - повишената кръвна захар, е често срещан ефект от неконтролиран диабет и с течение на времето води до сериозно увреждане на много от системите на тялото, особено на нервите и кръвоносните съдове. Захарен диабет тип 2 е най-честият тип диабет. В Европа за 2021 г. засегнати от захарен диабет са 61 милиона души от възрастното население. Захарният диабет в България към 2024 г. има честота 16,55%, като смъртността към 2023 г. е 21,6 на 100 000 души от населението. Около 75% от диагностицираните диабетици са с лош метаболитен контрол, което води до развитие на усложнения.
В националната програма се обръща внимание и на наднорменото тегло и затлъстяването. Посочено е, че наднорменото тегло и затлъстяването са причина за 42% от смъртните случаи при възрастни от захарен диабет тип 2, за 19% - от исхемична болест на сърцето, за 17% - от инсулт, за 5% - от злокачествени заболявания. Най-актуалните към момента национално представителни данни от проведеното в България през 2020 г. проучване на факторите на риска за здравето в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. отчитат затлъстяване от 2,1% сред децата във възрастовата група 1-4 г. (намаляване с 2,9% спрямо 2014 г.) и от 12,8% сред децата във възрастовата група 5-18 г. (повишаване с 2,5% спрямо 2014 г). Запазва се високата честота на затлъстяване сред населението в активна възраст. Резултатите от провежданата в България в периода 2008-2023 г. Европейска инициатива на СЗО за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI) потвърждават негативната тенденция за нарастване на относителния дял на наднормено тегло, включително затлъстяване и тежкостепенно затлъстяване при първокласниците, като по-силно засегнати са момчетата, учениците от селските региони и от семействата с нисък социално-икономически, здравен и хранителен статус.
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е четвъртата по честота причина за смъртен изход в света. По данни на СЗО ХОББ е отнела живота на над 3,5 милиона души през 2021 г. По данни на Министерството на здравеопазването през 2018 г. между 5% и 10% от българите са с ХОББ, а едва 75 000 от тях се лекуват. По неофициални данни броят на заболелите от ХОББ в България е не по-малко от 500 000 души.
Хроничните незаразни болести - сърдечно-съдови, онкологични, хронични белодробни болести и диабет, са главна причина за умиранията и инвалидността в света. Намаляването на факторите на риска за възникването им понижава заболеваемостта и смъртността и ограничава социално-икономическата тежест върху обществото.
Цялостното развитие на програмата през годините показва, че това е работеща програма, която постига резултати в трудните условия на хроничен недостиг на средства, затрудняващ и ограничаващ реализирането на планираните дейности. Натрупаният опит на програмата трябва да бъде използван и нейните дейности да продължат и през периода 2026-2030 г., с цел подобряване на здравето на населението и на показателите за здраве и в бъдеще, се посочва в проекта.
През 2026 г. се предвижда провеждане на Национално изследване на факторите на риска за здравето сред населението на Република България, с което по-конкретно ще се установят промените, настъпили в поведението, свързано със здравето на населението. В националната програма е заложено продължаване на политиката за насърчаване на здравословния начин на живот и повишаване на здравната култура, политика за борба с хранителните разстройства и затлъстяването и др.
В средносрочен план целите на бъдещата програма са свързани със задържане на нивата за показателите за заболеваемост, инвалидизация и смъртност от основните хронични незаразни болести. В дългосрочен план целите са свързани с намаляване на смъртността от исхемична болест на сърцето с 5%, намаляване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на гърдата (на 100 000 жени) с 5%, намаляване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на маточната шийка (на 100 000 жени) с 5%, намаляване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на дебелото и правото черво (на 100 000 души население) с 5%, намаляване на смъртността от диабет тип 2 на 100 000 население с 5%, задържане на нарастването на наднорменото тегло и затлъстяването при деца под петгодишна възраст, децата и подрастващите (5-18 години), преустановяване на тенденцията за увеличаване на честотата на затлъстяването при възрастното население, намаляване на смъртността от ХОББ на 100 000 души население с 5%, масово повишаване на физическата активност.