Проектът за гигафабрика може да се превърне в една голяма национална идея, около която да се обединим като общество, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

Проектът за гигафабрика може да се превърне в една голяма национална идея, около която да се обединим като общество, защото е изключително перспективен за страната ни. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на кръгла маса, посветена на перспективите за привличане на високотехнологични инвестиции в България, домакин на която е президентът.
Темата на форума е "България и петата индустриална революция. Възможности за привличане на стратегически инвеститори за изграждане на фабрики за изкуствен интелект и центрове за данни".
Проектът за създаването на гигафабрика за ориентирането на българската икономика, не просто за развитието на изкуствен интелект, а поставянето му в определени граници, така че да работи за човека, а не срещу човека, е една много голяма амбиция, която като общество трябва да реализираме, каза Йотова.
Според нея е важно е по темата за изкуствения интелект да бъдем една от водещите страни, която да определя посоките и рамките на следващите политики. Йотова отчете, че едно от най-големите изоставания на ЕС през последните години стана в областта на високите технологии. Европа създава повече регулации, отколкото създава бизнес и производство. Бизнесът навсякъде в ЕС се чувства притиснат от тях, от високите цени и от липсата на инвестиции за развитие, каза вицепрезидентът.
Тя отбеляза, че Европейската комисия (ЕК) е предвидила 485 млрд. евро за шест нови гигафабрики, обявени през февруари тази година, включително и в България. Всеки един от тези проекти ще допринася за засилване на екосистемата на изкуствения интелект на европейско ниво, като едновременно отговори на нуждите на всяка държава членка, посочи Йотова. По думите ѝ, тази специфика трябва много добре да бъде анализирана у нас.
Илияна Йотова припомни, че в началото на януари тази година ЕК изготви компас за конкурентоспособност, стратегия, която определя трите основни области за следващите години. Това са иновации, декарбонизация и сигурност, посочи вицепрезидентът. По думите ѝ, първата и главна цел е преодоляване на изоставането в областта на иновациите. За да има успех в постигането на тази цел, ЕК предложи инициативите "гигафабрики за изкуствен интелект" и "приложен изкуствен интелект".
Йотова каза, че специална стратегия на ЕС за стартиращите и разрастващите се предприятия ще се занимае с пречките, които спъват появата и развитието на нови предприятия, като особено внимание се отделя на развитието на изкуствения интелект в рамките на Европа. ЕК обеща, че ще има сериозно опростяване на бюрократичните правила и спънките, като се предвижда инвестиция от общо 200 млрд. евро в изкуствен интелект, посочи Илияна Йотова. Тя добави, че средствата ще бъдат разпределени в две инициативи, които имат за цел ускоряването и подпомагането на нови технологии в региона.
Йотова отбеляза, че ще е трудно за ЕС да догони САЩ и Китай в изграждането на инфраструктурата за изкуствен интелект, но Европа трябва да има свой собствен път на развитие. Йотова приветства практическите мерки, които ЕК се предвижда да вземе с отпускането на тези средства, като един от инструментите за това. Според вицепрезидента все още Европа изпреварва САЩ в обучението на младите хора, на IT специалистите, които по оценка на ЕС, са около 200 хиляди души.