Публикуваните дневници на ген. Калин Найденов описват събитията около Съединението

„Още от пет часа утринта, зазвъни камбаната на българската черква „Св. Георги“ и взеха да се чуват тук и там гърмежи от пушки и револвери“. Така ген. Калин Найденов описва в дневниците си събитията и атмосферата от 6 септември 1885 г. в Пловдив. Излязлата през лятото от печат книга „Дневниците на ген. Калин Найденов“ с автор Младен Сираков се базира на документи от архивния фонд на родения в село Широка лъка генерал, които се съхраняват в Държавния архив в Смолян. 
Това са откъси от първия от трите дневника на ген. Калин Найденов, включени в книгата, посочи пред БТА авторът Младен Сираков. Според него тези дневници са много ценни, а първият е изключително интересен като разказ от първо лице за събитията около Съединението, а след това като участник в Сръбско-българската война. Той участва пряко във военните действия, един от талантливите офицери в новосформираната българска артилерия, допълни Младен Сираков. Според него първият дневник е интересен и с това, че се отнася за една от войните, които България бляскаво печели.
В книгата е пресъздаден разказът от първо лице за Съединението и последвалата война, в която ген. Найденов е участник. Получил току-що първи офицерски чин – подпоручик, Калин Найденов се озовава в Пловдив и става част от историческите за България събития. „Войската, която съставляваше гарнизона на Южната столица беше заедно с народа. Главний управител г-н Гаврил Кръставич беше свален и предаден на един бивш унтер офицер „Чардафонът“, да го закара в Голямо Конаре. При Кръстевича в колата седнала някоя си Неделя от с. Голямо Конаре въоръжена с револвер и гола сабля съпроводила управителя при всичките консулства и най-после го завели в Голямо Конаре“, пише в дневника си ген. Найденов.
Като очевидец на бурните събития в Пловдив, Калин Найденов описва атмосферата в града: „Чаршията беше затворена, улиците бяха пълни с въоръжени селяни и граждани българи. Майор Райчо лежеше убит на площада при джамията и убит от българин, някой си Тодоров.“ 
„Водителите на тази революция, от които най-главните бяха Захари Стоянов, капитан Паница и някой си македонец Ризов, избраха привременно правителство“, продължава разказът на ген. Найденов за паметните събития. „Колкото войска имаше под ръката си привременното правителство я изпрати по границите, взе железниците, които бяха прокарани вътре в Южна България под свое управление и най-после помолиха Н.В. княза Александра да вземе под управлението тази област, населението на която не може вече да стои в досегашното си положение. От 6-и до 9-и септември целият град беше в трепет. Всички, способни да носят оръжие хора бяха изпратени по границите. Всеки четеше и искаше да чуе нещо ново, но никой не знаеше що ще стане. От границата известяваха, че няма много турски войски“, пресъздава ген. Калин Найденов хронологията на събитията, в които участва като офицер.
Архивният фонд на Калин Найденов в Държавен архив – Смолян е много богат и като кореспонденция, и като дневници, коментира още авторът Младен Сираков.