Ръст на желаещите да гласуват показва изследване на "Алфа рисърч"

Ръст на желаещите да гласуват с около 300 хил. до 500 хил. души констатира национално представително проучване на "Алфа Рисърч", публикувани на сайта на социологическата агенция.
Изследването е проведено в периода 5 – 12 декември 2025 г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. То се реализира със собствени средства. Проучването е направено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.
В седмицата на протестите и правителствената оставка, декларираната готовност за включване в предсрочен вот нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се очаква до урните да излязат между 300 и 500 хиляди души повече), отбелязват от "Алфа рисърч". Те отбелязват, че сред неяснотите в това отношение все още е какво ще бъде поведението на активно включилото се в протестите Поколение Z. 
Според данните на "Алфа рисърч" 59% от анкетираните подкрепят безусловно протестите, а други 25% ги подкрепят частично. Оставката на кабинета се приема като логичния изход от протестите и над половината от анкетираните  смятат, че тя трябваше да бъде подадена, отбелязват от социологическата агенция. 
Анализаторите виждат сближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ и намаляваща електорална тежест на БСП и ИТН.  Ако изборите бяха днес, ГЕРБ би била на първо място с 21,4% от твърдо решилите да гласуват. ПП-ДБ са втори със 17, 8%, „Възраждане“ са трети с 11,6%, а „ДПС-Ново начало“ - четвърти с 9,4% от подкрепата на избирателите. БСП и МЕЧ са останалите формации, които биха прескочили 4-процентната бариера, съответно с 4,9% и 4,2% от решилите да гласуват. Според изследването на „Алфа Рисърч“ за ИТН биха гласували 3,8% от твърдо решилите да гласуват.
Почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват, декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13,3% - че все още не са направили избор -  дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината, посочват от "Алфа рисърч"
В очакванията за 2026 г. се запазва регистрираното през годините убеждение на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото че проблемите пред България и света ще намерят решение. Това сочат данните на
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 35%. На противоположното мнение са 27%, а мненията за липса на съществена промяна са вече най-много – 38%. Има спад на оптимистите от осем пункта и ръст на песимистите от единадесет пункта, сочи изследването. В основата им са притесненията за растящите цени и спада на покупателната способност, коментират от „Алфа Рисърч“.
При очакванията за развитието на страната делът на оптимистите остава непроменен – 28%, но песимистите нарастват за една година от 40% на 45%. Най-оптимистични са младежите и хората на възраст до 40 г., а по-притеснени остават пенсионерите и безработните.
Негативни продължават да са и очакванията за развитието на света. Въпреки това има ясно изразен спад на песимистите от шест пункта (до 39%). При оптимистите промяна няма - 26%.
Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 10 на сто, докато за пет пъти и половина повече анкетирани (56%) си е останала по-лоша. Промените в света се оценяват позитивно от 8% от анкетираните, докато 60% са на противоположното мнение.
"Евро“ е думата, която характеризира в най-голяма степен отминаващата година и същевременно символизира 2026-та, тъй като процесът започна през настоящата, а ще приключи с въвеждането на новата валута през следващата, отбелязват анализаторите и допълват, че това касае пряко ежедневието на всеки българин и безспорно ще е водещото събитие в историческите справки за нашето съвремие. На второ място в оценките и очакванията е една ясно изразена опозиция - „война“ за 2025, и „мир“ за 2026, сочат данните.