Намерението беше потвърдено от координатора на правния и експертния екип на Босна и Херцеговина за Търговска гора Борислав Боич и от министъра на пространственото планиране и строителството на Република Сръбска Боян Випотник. Те подчертаха, че усилията ще продължат чрез международни организации, включително чрез механизмите на Конвенцията от Еспо за трансгранична оценка на въздействието върху околната среда.
Изявленията бяха направени ден след като хърватският парламент прие закон, с който определя района Черкезовац в Търговска гора като място за изграждане на център за съхранение на ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци, включително отпадъци от атомната електроцентрала "Кръшко" в Словения, припомня ХИНА.
"С този закон Хърватия създава впечатление, че процесът е приключил, но това не е така. В Босна и Херцеговина няма нито една институция, която да е съгласна с разполагането на радиоактивни отпадъци на самата граница и с излагането на риск на около 300 000 души", заяви Боич пред регионалната телевизия Ен1.
Випотник посочи пред парламента на Република Сръбска, че законът е политическо решение, взето без задълбочени експертни консултации, отбелязва ХИНА. По думите му за май е планирана среща между представители на двете държави в секретариата на Конвенцията от Еспо, където Босна и Херцеговина ще представи аргументите си.
И Босна и Херцеговина, и Хърватия са страни по Конвенцията от Еспо, което, според босненските представители, дава правно основание за оспорване на проекта заради потенциалното му трансгранично въздействие, посочва хърватската агенция.
Проектът за депо за ядрени отпадъци в Търговска гора е рядък пример за консенсус между политически сили от двeте съставни единици на Босна и Херцеговина, като подкрепа за противопоставянето идва и от партии във Федерация Босна и Херцеговина, отбелязва медията.
Дейтънското мирно споразумение урежда държавното устройство на Босна, която е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Ръководителят на парламентарната група на босненската Социалдемократическа партия Саша Магазинович предупреди, че въпросът може да се отрази негативно на добросъседските отношения. Той постави под съмнение избора на място, като заяви, че е трудно да се повярва в безвредността на проекта, след като той не е планиран в близост до големи хърватски градове.
Босненската опозиционна Партия на демократичното действие (СДА) определи закона като проява на "арогантност" и призова Загреб да го отмени, като заяви, че той засяга пряко интересите и сигурността на гражданите на Босна и Херцеговина.