Във връзка със Световния ден на потребителите, който се отбелязва на 15 март, експерти от Комисията за защита на потребителите (КЗП) организират инициативи, насочени към повишаване осведомеността на гражданите. Те запознават потребителите с основните им права, дават полезни съвети за информиран избор на стоки и услуги и разясняват как могат да защитят интересите си при възникнал проблем, каза в интервю за БТА Цветислава Лакова, член на КЗП. По думите ѝ така се насърчава по-активното и отговорно поведение на потребителите и се допринася за изграждане на по-прозрачна и справедлива пазарна среда. През тази година темата за Световния ден на правата на потребителите е "Безопасни продукти, уверени потребители", определена е от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие след консултация с членове и партньори, поясни Лакова.
Тя припомни, че 15 март е обявен за Световен ден на потребителите от Общото събрание на Организацията на обединените нации през вече далечната 1985 г. Тази дата е избрана по повод речта на Джон Ф. Кенеди, който на 15 март 1963 г. декларира пред Сената идеята за закон за защита на потребителите. Тогава американският президент посочва основните права на потребителите: правото на безопасност; правото на информация; правото на избор; правото да бъдеш чут.
Лакова съобщи още, че от началото на годината в Ловешка област КЗП е извършила 76 проверки, част от тях съвместно с Националната агенция за приходите и Българската агенция за безопасност на храните. Издадени са 32 акта за установяване на административно нарушение и едно наказателно постановление. Общият брой на постъпилите жалби на територията на Ловешка област са 74, като част от тях са препратени по компетентност (на Комисията за енергийно и водно регулиране, енергодружествата, Комисията за регулиране на съобщенията). „Жалбите от компетентността на КЗП са свързани с нарушения по Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и рекламации на стоки и услуги. Съставените актове основно са свързани с проверки в магазини за хранителни стоки, козметични и фризьорски услуги и вендинг апарати. Отчита се намаляване на постъпващите жалби“, посочи Лакова.
На въпрос какви са най-честите рискове за потребителите при все по-популярното онлайн пазаруване тя обърна внимание, че хората е важно да правят своя информиран избор за покупка на стоки на база предоставяната предварителна информация от търговците. По думите ѝ потребителите не бива да се доверяват на съблазнителни оферти, тъй като няма причина определена стока да се продава на значително по-ниска цена, отколкото във фирмения сайт, магазин или официален представител на търговеца. И допълни, че ако хората купуват стоки на нереално ниски цени, особено когато се рекламират като „маркови“, те със сигурност не са истински. А ако купуват стоки от продаващи единствено в социалните мрежи и платформи, може да се дължи на намерението на лицето да остане анонимно, следователно да бъде недостъпно или трудно за откриване от контролните органи. Лакова предупреди онлайн потребителите още да не се доверяват на необичайни условия в предложенията – например твърдения за 180 и повече дни право на връщане на стоката; както и да не пазаруват от необичайни места за търговия – неизвестни сайтове, изскачащи реклами и други подобни.
„Когато потребителите пазаруват през платформи, които отдават пространството си за търговия на други търговци, е необходимо да бъдат внимателни. В този случай потребителите сключват договор със съответния търговец, а не със собственика на платформата, и при необходимост от упражняване правото на отказ или от рекламация трябва да се свържат с този търговец, от който са я закупили. Това може да бъде трудно или почти невъзможно, ако търговецът е извън Европейския съюз. Преди потребителят да направи покупка в платформа, е добре да прочете отзивите на клиенти, закупили същия продукт от този търговец“, препоръча членът на КЗП.
Цветислава Лакова добави, че когато купуваме продукт от утвърдена марка, обичайно плащаме за познато качество, за наличието на определен контрол при производството, за вложените материали, за външния вид, за възможността да получим ремонт, ако ни се наложи впоследствие, и пр.
„Бихме могли да отбележим като евентуални проблеми при неистински стоки, имитиращи конкретни марки, това, че не знаем дали продуктът отговаря на съответните изисквания за този тип стока, както и какво може да причини стоката при употреба. Как това би се отразило на нашето здраве е най-съществен въпрос, особено в случаите, когато ползването на продукта е свързано с физически допир. Дали употребата на козметичен продукт, бижутерия или друго изделие би предизвикало някакви реакции, например алергични. В случаите, когато закупим стока онлайн и при преглед след получаването ѝ имаме съмнения относно нейната автентичност, потребителите трябва да познават своите права, а именно: Законът за защита на потребителите им дава възможност да се откажат от сключения договор в рамките на 14 дни от получаване на стоката. За целта потребителят трябва писмено да уведоми търговеца, че иска да развали договора, след което трябва да върне закупената стока и едва тогава търговецът има задължение да му върне заплатената сума“, обясни Цветислава Лакова.