С исторически беседи бе представено архитектурното наследство на София по повод 147 години от обявяването й за столица

Столична община и екипът на платформата „Исторически маршрути“ организираха исторически беседи под надслов „Зад фасадите на Париж 1 и Московска 33“ по повод 147-годишнината от обявяването на София за столица на България.
Централните сгради на Столична община бяха отворени за посетители с цел да се запознаят с архитектурата на дома на фабриканта Киро Стефанов, проектирана от архитекта Никола Лазаров - сградата на улица „Париж“ № 1, както и да разгледат старото Интендантство към Двореца, дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов - днешната сграда на улица „Московска“ № 33.
Първите решения, взети на първото заседание на Общинския съвет на София през февруари 1878 г., са свързани с осветлението, каза водещият на беседите Здравко Петров, който е урбанист и автор на книгите „Исторически маршрути: София“ и „Още исторически маршрути: София“. Той разказа как е изглеждала София след Освобождението, какви са били приходите и разходите на първия общински бюджет през 1879 г.
По думите му дискусията по определянето на столицата на България продължава само няколко минути, в които шуменският депутат Тодор Джебаров предлага София за столица, но Драган Цанков предлага Велико Търново да бъде историческата столица, а София да бъде правителствената, което е прието от учредителното събрание. 
По време на обиколката на сградите, включени в беседите, беше показан личният кабинет на Киро Стефанов и първият герб на Столична община от 1900 г. създаден по повод Световното изложение в Париж от художника Иван Мърквичка, Вацлав Добруски - директор на Народния музей и Харалампи Тачев - студент в Държавното рисувално училище. Петров разказа историите на първите кметове на София, чиито портрети са поставени на стълбището в сградата на общината.
В края на посещенията зам.-кметът на Столична община в направление „Култура и туризъм“ Ирина Дакова приветства участниците в беседите в кабинета на кмета на София Васил Терзиев.