По думите й това е отличие за целия екип - за проектантите, възложителите и особено за всички, участвали в различните етапи на реализация на този проект. „Хората, чиято мисъл, енергия и пот са вложени в този проект, са не един или двама - ако реша да цитирам имената им ще се получи дълъг списък, в който рискувам да пропусна някого. Тази награда е признание за това, че усилията на целия екип са забелязани и оценени“, каза арх. Станчева.
Тя разказа, че една от първите задачи при проектирането на научната лаборатория било да се помисли за начина на изпълнение и логистиката на строителството. „В Антарктика, при сила на ветровете много над познатите ни, достигащи 130-170км/ч, задачата да построиш сграда се усложнява. Метеорологичните условия са сериозна трудност при работата по такъв обект и следва да се вземат под внимание при проектирането. Късият строителен сезон от три месеца в годината, много често променящото се време, което те изненадва с редуване на силен вятър, дъжд, или и двете направиха реализацията на този проект изпитание на волята. Изработването на металната конструкция в България, предварителното сглобяване и разглобяване в завода, докарването й до о. Ливингстън, разтоварването от кораба на брега, качването на мястото на строителство и накрая осъществяването на самата постройка – всеки един от тези етапи на друго място изобщо не са тема за обсъждане, те просто се случват. Но тук тези теми са в центъра на вниманието“, обясни арх. Станчева.
Проектирала базата на Антарктида на първо място, съобразявайки се с условията и разбирайки природата по тези места като преживяване. „За мен беше важно да предложа проста за изпълнение и удобна нова сграда. И да се откажа навреме от желанието си „да блесна“ с този проект. Мисля, че именно с това предложението ми е привлякло вниманието на журито на конкурса и за това са избрали именно то да бъде реализирано“, разкава тя. И уточни, че всички решения по проектирането са съобразени, както с климата, така и с нуждите на учените. По думите й функционалността е водеща в решението на сградата. „Простотата на схемата предполага ефикасната й експлоатация. Начинът, по който е проектирана сградата, позволява добавяне на нови модули при нужда в бъдещето - както в жилищното, така и в научно-изследователското крило“, отбеляза арх. Пенка Станчева.
Според нея архитектурата може да бъде форма на национално присъствие и престиж, „но в този случай, чрез тази награда, отбелязваме най-вече волята за реализация на сградата. И да, крайният резултат е важен за Български антарктически институт – сега те имат ново място на картата на антарктическите изследвания“, каза арх. Станчева.
БТА припомня, че сградата на новата научна лаборатория към българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън бе тържествено открита през февруари тази година. Тя бе изградена в периода 2021–2024 г. и разполага с три специализирани лаборатории в направленията науки за земята, биологични науки и обща лаборатория. Създаването ѝ има за цел да позволи бързо и ефективно изследване на събираните в Антарктида проби директно на място, което значително повишава ефективността и обхвата на научните изследвания.