От толкова говорене и реформи и смени на посоката изгубихме изцяло посоката, а системата не дава най-важното – здраве, и това се вижда от демографските показатели за заболеваемост и смъртност. Това каза проф. Костадин Ангелов, заместник-председател на парламента и председател на парламентарната комисия по здравеопазване, по време на дискусията „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“, организирана от Българския лекарски съюз (БЛС).
По време на дискусията бяха представени резултатите от национално представително социологическо проучване, реализирано от агенция „Тренд“ по поръчка на БЛС. За около 800 хиляди души, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест, каза Димитър Ганев от „Тренд“, който представи данните.
По думите на Костадин Ангелов това показва, че такава система на здравеопазване не работи по правилата, по които трябва да работи. От друга гледна точка системата на здравеопазването продължава да бъде ненаучен урок от всички нас, политиците, защото ясно осъзнаваме, че тя е системата, която стои най-близо до сърцата на хората, и изхождайки от това си знание, ние користно го използваме за трупане на евтини политически дивиденти, допълни той. Ако всички не осъзнаем, че трябва да постигнем консенсус, няма да постигнем основната цел на тази система, каза още проф. Ангелов и посочи, че в ЕС българите живеят най-кратко, а всяко трето българско дете е със затлъстяване, което пък е причина за над 250 заболявания. В другите страни се говори за здравеопазване с висока добавена стойност, каквото е дълголетието в добро здраве, допълни проф. Ангелов.
Трябва да осъзнаем, че има нещо сбъркано – или ние всички като политици сме излишни, защото не можем да стигнем до истината, която да промени тази система, или трябва да започнем да слушаме специалистите и науката и да започнем да правим правилата по начина, по който се правят, добави той.
Ангелов обърна внимание и на темата за доплащането от страна на пациентите и посочи, че това е огромен проблем на системата ни. Трябва да кажем какво е решението на този проблем – дали допълнително здравна вноска или надграждащо финансиране, защото всички говорим за качество, но качеството е скъпо, каза още Ангелов. Формата за доплащане от страна на пациента е възможност за по-добър контрол, но трябва да помислим дали можем да го направим, каза още проф. Ангелов.
В България няма проблем с броя на лекарите, а с тяхното разпределение, което означава, че трябва да намерим решение, което да гарантира достъпа до качествена медицинска помощ на всеки гражданин, независимо къде живее, каза още проф. Ангелов. Обсъждали сме решение за създаване на стратегически болници по области, като всяка болница гарантира определен пакет от медицински дейности на високо ниво. Това трябва да е осъзната държавна целенасочена политика, добави той.
По отношения на медицинските сестри проф. Ангелов посочи, че проблемът с броя им е много голям. По думите му е време да има европейски дебат за продължителността на обучението на една медицинска сестра и регулацията като професия. Въпросът е можем ли да постигнем обществено съгласие, че трябва да създадем нов тип на образование в Европа и да постигнем резултат като запълним броя на липсващите професионалисти по здравни грижи, добави той. За заплатите на медиците проф. Ангелов каза, че има болници, в които лекарите и сестрите получават повече от лекарите и сестрите в ЕС, дори лекари, получаващи повече отколкото лекарите в САЩ. Въпросът е защо имат лечебни заведения, в които медиците не получават добри заплати, добави той. Отговорът е заради пазарния принцип на съществуването на тази система, посочи той. По думите му трябва да си зададем въпроса дали България има нужда от толкова лечебни заведения, трябва ли да има окрупняване на лечебни заведения, държавата добър мениджър ли е, да има ли публично-частно партньорство, трябва ли да има демонополизация на Касата, да има ли надграждащ модел на финансиране.
Ако попитаме всички политически партии, ще отговорят, че стратегическите им цели са ранна диагностика, профилактика, достъпно здравеопазване, решаване на проблема с кадровия дефицит, каза д-р Иван Маджаров, заместник-председател на БЛС. По думите му в допитване, извършено през 2018 г., 9% са отговорили, че не са здравноосигурени, докато през 2026 г. здравнонеосигурените са само 5%, като всеки втори в двете проучвания не знае каква е сумата, която плаща за здравната си осигуровка. В първото питане само 2% са имали допълнително здравно осигуряване, докато сега са над 10%, каза още той. Д-р Маджаров посочи още, че от 2018 г. до 2026 г. близо два пъти нараства доплащането от страна на пациента за лекарства.
Участниците в дискусията бяха поздравени от президента Илияна Йотова и от служебния министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски.