След 21 години в Германия Биляна Милушева създава бизнес в троянското село Орешак

След 21 години живот и работа в Германия Биляна Милушева се завръща в България и избира троянското село Орешак за място, в което да развива собствен бизнес. Днес тя е съсобственик на хотел, ресторант и фирма за мебели, обединени под бранда Casa Art. „Успешен бизнес може да се развива и в малко населено място, но са необходими смелост, постоянство, високи стандарти и подходящ екип“, каза Милушева пред БТА.
Историята ѝ е част от инициативата „Избирам България“ на Министерството на труда и социалната политика, в рамките на която БТА представя българи, завърнали се от чужбина или избрали да живеят и работят в малки населени места.
„Има много незаети ниши, особено в провинцията. Призовавам младите хора, а и не само тях, да опитват и да не се страхуват от провали“, посочи Милушева. Според нея възможности за предприемачество има и извън големите градове, но реализацията им изисква професионализъм и готовност за последователна работа.
Милушева е родена в село Старчево, близо до Петрич. Завършва математическа гимназия в Благоевград, а през 1991 г. заминава за Германия. Там започва работа в ресторант от най-ниското стъпало – миене на чинии. Само след три месеца става сервитьорка, а впоследствие собственикът на заведението ѝ поверява управлението му. Ресторантът разполага с 54 места и поставя началото на професионалния ѝ път в ресторантьорството.
Паралелно с работата тя продължава образованието си. Преминава необходимите приравнителни курсове за признаване на средното ѝ образование в Германия, посещава вечерно училище, а след това завършва висше образование по маркетинг и международен мениджмънт.
„Започнахме 400 души в потока, а завършихме едва 80. Изключително благодарна съм за това образование, защото то ми даде толкова задълбочени и фундаментални знания за управлението на бизнес, че без тази солидна основа нямаше да постигна успеха, който имам днес в България“, разказа тя.
След дипломирането си Милушева вече има семейство и две деца. Кандидатства за работа в големи германски компании, но не получава предложенията, към които се стреми. Подала е 120 кандидатури, като възрастта и семейното ѝ положение според нея са сред причините да среща затруднения при намирането на работа.
„В отчаянието си казах: „Ще си направя собствен бизнес, просто нямам друг изход“, спомня си Милушева.
Преди да намери посоката, в която да се развива, прави три неуспешни опита. Първоначално се насочва към масови продукти, но установява, че конкуренцията и подбиването на цени затрудняват навлизането на пазара. Тогава решава да потърси по-специфичен продукт и да се насочи към бутиковия, високия ценови сегмент.
„В един момент си казах, че не съм само икономист, а съм и дизайнер по душа. Трябваше да намеря отличителен продукт, който да не е свързан с масовата употреба. Реших смело да направя последен опит и да се позиционирам в бутиковия, високия ценови сегмент“, разказа тя.
Така започва да обикаля мебелни фабрики в България с идеята да създаде собствена линия дизайнерски мебели от дъб, орех и череша. На няколко места получава откази, тъй като производителите не разполагат с необходимите технологии и оборудване.
При една от срещите се запознава с Пламен Петров, който освен производител на мебели е и художник. Той се съгласява да намери подходящ материал и двамата да изработят първия продукт. Така се появява маса от орех, при която съединяването на отделните дъски е превърнато в част от дизайна.
През 2007 г. двамата отварят галерия, в която представят мебелите и картините на Петров. Така започва и тяхното бизнес партньорство, което впоследствие прераства в лична връзка. Милушева определя Петров като свой партньор и ментор, от когото се учи както в професионален, така и в личен план.
Решението да се премести в Орешак идва след период на връзка от разстояние. Възможността да създадат заедно бутиков хотел я мотивира да избере живота в малкото населено място.
„Още в Германия, когато започнах работа в ресторанта, си казах: „Един ден искам да създам мой собствен ресторант“ - около него и хотел. Това е най-голямата ми осъществена мечта“, заяви Милушева.
Днес Casa Art обединява три основни дейности - хотелиерство, ресторантьорство и производство на мебели. Арт хотелът в Орешак разполага с 35 индивидуално обзаведени помещения, а пространството е оформено и като галерия с картини. Към бизнеса се развива и собствена линия за продуктов и интериорен дизайн.
Според Милушева отличителното за развитието на комплекса е не само предлагането на услуги, но и изграждането на отношения с клиентите. По думите ѝ през годините са успели да създадат постоянна клиентела и общност от хора, които се припознават в концепцията на марката.
Поддържането на високи стандарти във всички дейности е сред основните условия за развитието на бизнеса, смята тя. Това се отнася както до качеството на услугите и обслужването, така и до храната и вниманието към детайлите.
Намирането на подходящи служители обаче остава едно от най-големите предизвикателства пред бизнеса в Орешак. Милушева посочва, че въпреки предлаганите добри условия за работа, заплащане, почивка и обучение, привличането на хора с необходимата квалификация и отношение към клиентите е трудно. В екипа работят и психолог, и външни консултанти, които провеждат обучения.
В момента свободни са позиции за управител на ресторанта, управител на комплекса и ръководител на хотелското домакинство. За тези длъжности най-важни са професионализмът, отзивчивостта и ориентираността към клиента, подчерта тя.
Част от екипа са и двама специалисти – мебелен инженер и архитект, които Милушева успява да привлече от София. С тях работи вече 14 години, като заедно реализират проекти за частни клиенти и бизнес обекти в България, Германия и Швейцария.
За да могат повече българи да изберат завръщането и да развиват дейност в малките населени места, са необходими подобрения в инфраструктурата и съвместни усилия на местните власти и бизнеса за привличане на млади хора, смята Милушева. Според нея биха помогнали и национални кампании, както и финансова мотивация за хората, които се завръщат от чужбина.
Към българите, които обмислят да се върнат в родината си, тя отправя призив да не се страхуват от новото начало и да бъдат готови да поемат рискове. Според нея в страната има възможности за развитие, но те изискват смелост, постоянство и готовност човек да търси и създава собствената си посока.