„От родителите също зависи да покажат на децата си изкуствата. Ние трябва да спомогнем да се изгради публиката на бъдещето. Училищата не могат да се справят сами. А това е толкова важно: практикуването на изкуства може да намали агресията, както и да отскубне децата от екраните, които са като отрова за детския мозък. Въображението трябва да бъде стимулирано. Децата обичат да рисуват, да танцуват, да свирят на инструменти – това ги успокоява и им помага да се концентрират”, допълва тя в публикация за швейцарския седмичник Schweiz am Wochende.
Международни медии като Forbes, френските Le point и Madame Figaro също излязоха с обширни статии и интервюта за социалните и образователни каузи на Соня Йончева, световната й кариера и предстоящи грандиозни проекти в България като „Гала в София” с Пласидо Доминго, Хосе Карерас и Виторио Григоло през лятото и домакинството на най-престижния конкурс за млади оперни певци в света - „Опералия” през есента, коментират от SY11 Events.
КУЛТУРАТА Е БЪДЕЩЕТО
24 май е един ден в годината, но каузата „Културата е бъдещето” е всекидневна и перманентна, е кредото на световноизвестното българско сопрано, продуцент и издател. Соня Йончева очертава няколко стълба за развитие на културата у нас.
Първо, според нея е изграждане и въвеждане на цялостна програма по изкуствата в българската образователна система – целта е да се използват артистични и креативни способи за справяне с агресията, подобряване на психичното здраве на подрастващите, развитие на важни житейски умения; изкуството да бъде инструмент за превенция на все по-нарастващите негативни тенденции и разгръщане на потенциала на всяко дете.
Второ е създаване на модерна инфраструктура за културата в България – нужно е обновление на театрални салони и читалища, изграждане на нови концертни зали и осигуряване на достъп до разнообразни изкуства за хората от различни поколения и населени места, така че културата да създава добавена стойност – както за икономиката, така и за смисления и одухотворен начин на живот на българите.
Третият стълб, който Соня Йончева предлага, е изработване на политики и стратегии на централно и местно ниво, така че културата да се превърне в реален приоритет за държавата. Тя засяга всеки аспект от живота на хората и не бива да е поставяна по-назад от другите сектори на управление. За целта обаче са нужни концепция, бюджет, план за действие и индикатори за оценка на успеха.
Четвърто е внедряване на благоприятни за частните инвеститори условия за подкрепа на културата – частни фондове, независими продуценти, модерен закон за меценатството, административна реформа на държавните фондове, центрове и други оператори на финансови средства и ресурси, свързани със създаването на културен продукт в България.
ДЕБЮТЪТ
В навечерието на 24 май се състоя и дългоочакваният дебют на Соня Йончева в операта „Дама Пика” от Чайковски. След премиера отпреди два месеца във Виена, посветена на друга героиня на прословутия руския композитор – Йоланта, сега дойде ред на Лиза и то в Метрополитън опера. Това е третата героиня от Чайковски в репертоара на българското сопрано (след Татяна от „Евгений Онегин” и Йоланта), както и общо 11-а нейна роля на престижната сцена в Ню Йорк (предшестват я Джилда в „Риголето”, Мими в „Бохеми”, Йоланта в едноименната опера, Виолета в „Травиата”, Дездемона в „Отело”, Тоска в едноименната опера, Луиза Милер в едноименната опера, Елизабета в „Дон Карлос”, Федора в едноиманната опера и Норма в едноименната опера). В следващия сезон й предстоят още две роли там (на Мадалена в „Андре Шение” и Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай”).
„Тези 13 героини превръщат Соня Йончева в българския оперен изпълнител с най-много роли в историята на МЕТ и един от най-версатилните оперни артисти изобщо, с над 30 централни роли на най-реномираните международни сцени“, коментират от SY11 Events. .
/ДД