Отлагането на либерализацията на пазара на ток блокира реформата и задържа развитието, смята председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев

Решението на Народното събрание да отложи за неопределено време либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата поражда сериозни въпроси относно бъдещето на енергийната реформа в България. Това заяви в интервю за БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) и основател на "АмонРа Енерджи". Той коментира приетите на второ четене промени в Закона за енергетиката, според които битовите потребители остават на регулирания пазар на ток за неопределено време. По думите му вместо да се насърчи конкуренцията и да се даде възможност на потребителите да избират по-добри условия, това решение блокира развитието на пазара и забавя дългоочаквани промени. Според него новите механизми за компенсация, макар и създадени с цел защита на битовите потребители, често се оказват тромави, неефективни и натоварени с излишна административна тежест.
Председателят на БАСЕЛ смята, че предвидените в закона доклади от страна на КЕВР като средство за мониторинг също не са достатъчни, за да се гарантира прозрачен и устойчив преход. В този контекст, по негови думи, постигането на баланса между защита на потребителите и изграждане на реална конкуренция остава едно от ключовите предизвикателства пред енергийния сектор у нас. "Не е възможно да има конкуренция, ако пазарът е ограничен от специална защита за потребителите", коментира Димитър Белелиев за БТА.
Следва цялото интервю:
Как оценявате решението на Народното събрание да отложи за неопределено време либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата?
- Абсолютно неправилно забавяне. Това блокира необходимата реформа, задържа развитието на пазара и оставя домакинствата без избор и възможност за по-добри условия.
Как би могъл да се отрази новият механизъм за компенсиране на битовите потребители върху електроразпределителните дружества и върху пазара като цяло?
- Механизмът създава излишна административна тежест и допълнителни разходи, без да допринася съществено за стабилизиране на пазара. Това забавяне на реалната либерализация намалява мотивацията за ефективност както при доставчиците, така и при потребителите.
В закона се предвижда ежегоден доклад от КЕВР за готовността на пазара. Смятате ли, че подобен механизъм е достатъчен, за да се гарантира плавен и прозрачен преход към пълна либерализация в бъдеще?
- За съжаление КЕВР често се влияе от политически съображения, а не от технико-икономически анализи. Сам по себе си докладът не е достатъчен - нужен е реален контрол, яснота и участие на независими експерти.
Какви аспекти според Вас е важно да се вземат предвид при определянето на модела за ценообразуване на електроенергията за битовите потребители?
- Чистият пазарен механизъм е най-ефективният начин за решаване на проблемите в сектора. Когато цените се определят свободно на база търсене и предлагане, се създават реални стимули за производителите и доставчиците да бъдат по-ефективни, а за потребителите - да използват енергията по-отговорно.
Какво е Вашето мнение по отношение на критиките към модела на компенсиране и възприема ли се той като устойчив и прозрачен от гледна точка на бизнеса и потребителите?
- Моделът е сложен за разбиране, което затруднява както бизнеса, така и потребителите. Колкото по-прост е един механизъм за компенсиране, толкова по-добре работи на практика. Не смятам, че този модел е устойчив, тъй като не стимулира крайните потребители да предприемат активни действия за намаляване на консумацията.
Какви според Вас са основните предизвикателства и възможности пред българския енергиен пазар в контекста на баланса между защита на потребителите и развитие на конкурентна среда?
- Не е възможно да има конкуренция, ако пазарът е ограничен от специална защита за потребителите. Той трябва да бъде напълно освободен, защото иначе се нарушава балансът му и проблемите се задълбочават. Ако държавата иска да подпомогне уязвими групи, това трябва да става чрез социални механизми, а не чрез намеса в пазарния механизъм.
-------------
Д-р инж. Димитър Белелиев е председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на СД на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) ЕАД и основател на "АмонРа Енерджи" АД. Той е и председател на Контролния съвет на КРИБ, председател на УС на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество, както и член на УС на "Научно-технически съюз на енергетиците в България". От края на миналата година е почетен консул на Румъния в Пловдив.
Д-р инж. Димитър Белелиев има близо 30-годишен опит като ръководител и инвеститор в енергетиката. До 2010 г. е изпълнителен директор на "Техенерго" АД. От 2007 г. до 2010 г. е председател на Надзорния съвет на "Енергоремонт холдинг" АД, а от 2003 до 2007 г. е председател на Съвета на директорите на "Енергоремонт Варна" АД и "Енергоремонт Русе" АД. Той е магистър по икономика със специалност "Енергиен бизнес" от УНСС в София, има и докторска степен на тема "Оценка на енергийната сигурност на България". Автор е на редица публикации за енергийната сигурност.