Парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика отхвърли на първо четене законопроекта на ГЕРБ-СДС за промени в Закона за закрила на детето, с който се забранява използването на мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства. Текстовете подкрепиха шестима народни представители, нямаше против, 14 се въздържаха.
Вносителите предвиждат гарантирането на правата на децата в онлайн среда в зависимост от тяхната възраст да се осъществява чрез технологично средство, разработвано и поддържано от министъра на иновациите и дигиталната трансформация. Технологичното средство не трябва да предоставя никакви лични данни с изключение на това дали лицето има навършена определена възраст, както и получено/оттеглено разрешение от негов родител или настойник
Предлага се забрана за регистрирането на персонални профили и използването чрез тях на услуги на онлайн доставчици на социални медийни платформи, както и платформи за споделяне на аудио и видео съдържание от деца под 16-годишна възраст, освен ако разрешението на тази регистрация не е дадено от един от родителите или настойниците му след навършване на 13-годишна възраст. Разрешението може да бъде оттеглено по всяко време. Деца под 16-годишна възраст може да използват услугите, предоставяни от платформи за споделяне на аудио и видео съдържание, под надзора на техните родители или настойници или на педагогически специалисти в образователни институции, когато ползването е за образователни цели, е записано в законопроекта.
Всички доставчици на онлайн услуги за социални медийни платформи, както и платформи за споделяне на аудио и видео съдържание, които са достъпни в Република България, използват технологичното средство за потвърждаване на възрастта на непълнолетните лица и за въвеждане на времеви ограничения за използване на съответната онлайн услуга, е записано още в предложените текстове.
ГЕРБ-СДС предлагат Министерският съвет да приема наредба относно специфични изисквания към технологичното средство, различните възрасти, които следва да удостоверява възможността родител или настойник да блокира определени интернет адреси и приложения, както и да въвежда времеви ограничения за използване на съответната онлайн услуга.
Онлайн доставчик на услуги за социални медийни платформи, както и платформи за споделяне на аудио и видео съдържание, който допусне нарушение, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер на 10 000 000 евро, но не повече от 1% от глобалните му приходи за предходната година, предлага вносителят.
Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) подкрепи законопроекта. От ведомството обаче смятат, че възрастта за забрана на достъп до социалните мрежи за деца трябва да е до 14 години, а не, както се предлага в законопроекта – до 16 години, както и че освен родителите, трябва да бъдат включени и попечителите. ДАЗД предлага да има също ясно определена дефиниция за социалната медийна платформа, както и за платформа за споделяне на аудио и видео съдържание.
Министерството на труда и социалната политика също изрази подкрепа за забраната за използване на мобилни устройства, но също предлага да се добавят попечителите и другите възрастни, които полагат грижа за децата, като според МТСП трябва да има предвидено изключение за деца със специални образователни потребности.
И от Министерството на образованието и науката изразиха подкрепа за законопроекта и всички мерки, които имат за цел да защитят децата в онлайн среда. Предлагат да бъде уточнено какво се влага в понятието „образователни институции“.
Министерството на иновациите смята, че е необходимо широко обществено обсъждане преди въвеждане на подобни рестрикции, за да се отчетат обществените нагласи, потенциалните рискове. Нужно е и предварително проучване на възможните модели за удостоверяване възрастта на малолетните деца. Трябва и подробен анализ на техническата реализуемост на предлаганите мерки.
Мария Тодорова, „Прогресивна България“( ПБ), отбеляза, че в този законопроект виждат няколко притеснителни неща и че предложения от вносителя като разписан режим не е достатъчно ясен, за да бъде записан по този начин със закон. Като начало обаче предложенията са добри за уреждане на обществените отношения в тази област, смята Тодорова. Според нея не е ясно също каква е обществената подкрепа за някои от текстовете. Считаме, че по-полезно ще е по-задълбочено проучване, смятат от ПБ.
Анна Бодакова, „Демократична България“, заяви, че на първо четене ще подкрепят законопроекта, но имат резерви, че е работещ. Нямаме европейски портфейл за цифрова идентичност, има рискове децата да бъдат изложени на опасно съдържание, посочи тя. По думите ѝ между двете четения ще предложат съществени промени, ако законопроектът бъде приет на първо гласуване. Без образование, без разговори с децата и родителите няма как каквато и да е забрана да бъде истински активна, подчерта Бодакова.
Красимир Вълчев, ГЕРБ-СДС, един от вносителите на текстовете, подчерта, че трябва да се усили възпитателната функция на образованието, в т.ч. – и за противодействие на зависимостите. Министерството на иновациите са тези, които трябва да изработят и предложат европейския цифров портфейл, изтъкна той. С въвеждането на ограниченията няма опасност нашите деца да станат „дигитални отшелници“, увери Вълчев. Най-плашещо е увреждането на мозъка, пораженията върху него, и рано или късно трябва да се вземат мерки, подчерта депутатът.
Галя Василева, ГЕРБ-СДС, смята, че най-важно е да се заложи на превенцията, а не да се чака проблемът да стане наболял. Приемането на законопроекта ще означава ясна посока, че ни е грижа по какъв начин ще се развиват младите хора, всички си даваме сметка, че в момента социалните мрежи не са безопасни, коментира тя.
Георги Георгиев от „Възраждане“ е за забрана на мобилните телефони в училищата, одобрява и предвиденото наказание за социални платформи, които не спазват изискванията, но се съмнява, че в България ще може да се докаже, че дадена глобална компания е виновна. Не знам как ще успеем да реализираме този дигитален портфейл, затова ще се въздържа сега от подкрепа за законопроекта, каза Георгиев.
Александра Ангелакова, ПБ, обърна внимание върху предвиденото въвеждане на механизми за удостоверяване на възрастта при достъп до социални мрежи, като според нея липсва яснота как ще бъде осъществявана верификацията на непълнолетните. Необходима е и оценка на техническите възможности за предлагане на подобна система на ниво защита на личните данни, смята тя. Колегата ѝ Георги Петров смята, че трябва да се помисли как могат родителите да се включат активно. Ако напълно спрем децата да работят със социалните мрежи, на глобалната сцена те ще се окажат недостатъчно актуални в сравнение с техните връстници, смята той.
Левент Апти, ДПС, изрази принципното съгласие с философията на законопроекта с оглед протекцията и превенцията на подрастващите от опасностите във виртуалния свят. И според него някои текстове трябва да се прецизират. Въпреки забележките, по-добре е да има законопроект, дори и лош, като нашата работа е да го направим един добър и работещ закон, посочи депутатът.