Сред основателите на Ловчанското читалище през 1870 г. са видни ловешки възрожденски дейци и революционери като Иван Драсов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Никола Ковачев, Мирю Павлов, Димитър Маринов – Панталонджията, Янко Урумов и др. Това каза пред БТА Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ - Ловеч.
„На 3 януари 1870 г. 30 будни ловешки граждани се събират с една обща мечта – да дадат духовна светлина на своите съграждани. Така се ражда Ловчанското читалище, което първоначално носи името Дружество за просветна дейност. Новината за създаването му бързо се разпространява и намира място на страниците на вестниците „Свобода“, „Македония“ и „Цариградски вестник“. Началният капитал на читалището е 5736 гроша – скромна сума, но събрана с воля и желание“, разказа Петрова.
Бурните години на освободителните борби прекъсват читалищната дейност, но след Освобождението тя е възобновена. Читалището се издържа от членски внос, доброволни пожертвования, представления, вечеринки и наеми. Първоначално то се помещава в бившия турски конак, а по-късно – в зданията на Окръжния и Общинския съвет. През годините носи имената „Наука“, „Николай Гогол“ и отново „Наука“.
С нарастването на дейностите възниква нуждата му от собствен дом. През 1897 г. Общината отпуска място за сграда. Средствата са събрани чрез дарения, лотарии, представления и вечеринки. Проектът е дело на арх. Никола Лазаров. Основният камък е положен през 1904 г., а сградата е завършена много бързо и откриването е на 11 декември 1905 г.
Библиотеката към читалище „Наука“ също е основана през 1870 г. с дарения от граждани, като първоначалният фонд включва книги на български, руски, сръбски и гръцки език, както и възрожденски вестници. Местните издания са били дарявани и читалището е правило абонамент за „Македония“, „Право“ и „Независимост“. След прекъсване по време на освободителните борби, библиотеката възобновява работа през 1883 г., а от 1889 г. функционира и като читалня.
През 1902 г. председателят на читалищното настоятелство проф. д-р Параскев Стоянов реорганизира библиотеката по европейски образец и картотекира фонда. През 1912 г. е изготвен и първият „Систематически каталог на книгите“. На гърба на заглавната му страница има указания как точно да се използва каталогът.
„Ценейки библиотеката като мощно средство за просвета, Ловешкият околийски читалищен съюз през 1932 г. организира седемдневен библиотекарски курс в Ловеч с ръководител Маргарита Тинчева, която е подначалник на Министерството на народното просвещение. Това е първият такъв курс в Ловеч, но интересното е, че това е първият библиотекарски курс, който се провежда извън София“, посочи Светлана Петрова.
В началото на 40-те години на ХХ век най-търсени са художествените произведения, докато научната литература е с по-слаб интензитет на ползване. Читателите следят политическия живот чрез вестници като „Миръ“, „Слово“ и „Северно ехо“, както и чрез специализирани издания („Държавенъ вестникъ“, „Счетоводитель“). Наличието на чуждестранна преса като „Фигаро“ и „Дойче Алгемайне Цайтунг“ потвърждава, че ловчалии активно следят световните събития в навечерието на Втората световна война, коментира краеведът.
Паралелно с развитието на библиотечната дейност върви и създаването на музей в Ловеч. През 1895 г. по инициатива на проф. д-р Стефан Ватев и Васил Радославов се приема решение за основаване на музей към Ловчанското читалище „Наука”. Той е уреден на втория етаж на читалищната сграда и започва събирателска дейност с покана към видни ловчалии за съдействие. „Благодарение на положените усилия, към 1899 г. музеят вече притежава 1254 експоната (монети, носии, документи), постъпили предимно от дарения. Съществен принос за историческото изследване на града има проф. д-р Параскев Стоянов. По негова инициатива през 1901 г. са анкетирани съратници на Васил Левски, което води до издаването на труда му за Ловеч като център на БРЦК. От 1902 г. музеят носи името на унгарския учен Феликс Каниц“, обясни завеждащият отдел „Краезнание“ в Регионалната библиотека.
В началния си период музеят се управлява от ежегодно избиран комитет без щатен персонал. Войните за национално обединение затрудняват дейността му, като през 1912 - 1913 г. той е затворен. След Първата световна война работата е възродена от историците Гено Василев и Михаил Хаджинеделчев, които през 1921 г. започват първите археологически разкопки на Ловешката крепост, Деветашката пещера, манастира „Ястреб“. През 20-те години експозицията се помещава в две стаи на читалището.
В музейния отдел са съхранявани ценни документи и книжа, като сбирката при Ловчанското читалище е била втората по големина след столичната. Има и документи, свързани с най-видните дейци на Българското възраждане – ръкописи на Софроний Врачански, Петър Берон, Паисий Хилендарски, Георги Раковски.
„Историята на музикален Ловеч, наричан град на люляци и песни, започва да се пише още в края на XIX век. Но всичко тръгва от Евстати Павлов, който през 1912 г. подарява на ловчалии цялостно изпълнение на операта „Камен и Цена“. Успехът е толкова зашеметяващ, че три години по-късно се стига до основаването на музикалното дружество „Кавал“. Това е искрата, която превръща Ловеч в културно-музикално средище. В продължение на 26 години, под майсторската палка на диригенти като Евстати Павлов и Данаил Василев, Ловеч живее в ритъма на световната класика. Изпълняват се на ловешка сцена десетки опери, оперети, стотици концерти – от родните „Гергана“ и „Самодивско изворче“ до бурната „Наталка-Полтавка“. Ловеч е не просто провинциален град, той е европейска сцена, където музиката става начин на живот“, посочи Светлана Петрова.
Читалищното кино се утвърждава като основен източник на приходи и културно средище. Прожектират се популярни и стойностни филми („Мария Антоанета“, „Трима другари“, „Гунга Дин“), които привличат масовата публика и подпомагат финансово читалищната дейност.
Сказките и събитията се отличават с голямо тематично разнообразие. Организират се литературни вечери, посветени на Ботев, Йовков и Достоевски, както и лекции по научни, философски и обществени въпроси. Темите обхващат природата, човешката воля, историята на България и делото на Васил Левски.
Зад мащабната дейност стои прецизно управление на финансите. Основният приход идва от киното, като печалбата от билети осигурява издръжката на библиотеката и музея. Салонът се отдава за концерти и събрания, като често се правят отстъпки в подкрепа на други организации. Книжният фонд постоянно се обновява и съхранява професионално, което превръща читалището в модерно и добре уредено средище.
„През десетилетията мисията на читалището остава непроменена – да съхранява паметта, да възпитава ценности и да отваря врати към света. От първите дарени книги до днешните школи и сцени, то продължава да бъде пазител на българския дух, където миналото разговаря с настоящето в името на бъдещето“, посочи Светлана Петрова.