На 1 септември 1912 г. Димитър Апостолов Ценов завещава на родния си град Свищов цялата си собственост – пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на пет милиона златни лева. Дарението на родолюбивия българин, виден търговец, акционер и предприемач, е най-голямото индивидуално дарение за българското висше образование и второто по големина след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (шест милиона златни лева) за Софийския университет. Димитър Ценов собственоръчно, пред свидетели, подписва своето завещание и обявява своята воля:
„Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на господин Министъра на народното просвещение. … Дисциплините, които ще се преподават, трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др....”На 8 ноември 1936 г. Цар Борис Трети официално открива в Свищов висше търговско училище, носещо името на дарителя Димитър А. Ценов. Денят на откриването, на което присъстват представители на правителството и множество граждани, се превръща в истински празник за града. Училището започва работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела – „Финансово-административен и банков“ и „Кооперативно-застрахователен“. Първите занятия се провеждат в Търговската гимназия и в салона на Първото българско читалище.
За активната си стопанска дейност и по повод дарението за народната просвета, Димитър Ценов е многократно награждаван с най-високи отличия – от княз Фердинанд, от цар Борис Трети и от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин“ – той става вторият почетен гражданин на града след генерал Драгомиров.
Димитър Апостолов Ценов е роден на 27 декември 1852 г. в семейството на заможен свищовски търговец. Учи в Свищов, а след това във Велико Търново и в Кронщад (днешен Брашов, Румъния). Той е виден търговец, акционер и предприемач, търгувал със САЩ и половин Европа. Строил е водопроводи, пътища, железопътни линии и завода за цимент в Златна Панега. Подпомагал е поборници, сираци, учебни заведения и сиропиталища. Земният му път приключва на 23 май 1932 г., а той е погребан в двора на манастира „Св. св. Петър и Павел“ в Свищов.