Оттам допълват, че най-честите констатирани нарушения са свързани с необезопасяването на строителните обекти, в т.ч. необезопасени технологични отвори в конструктивните елементи като асансьорни шахти, прозорци, стълбища и др. Работи се на необезопасени скелета. Работните площадки не се почистват, което създава риск от спъване, падане или от удар от падащи предмети. Работещите не използват предоставените им лични предпазни средства, с което застрашават своя живот и създават предпоставки за тежки трудови злополуки, включително с фатален край.
В периода 19 май-13 юни инспекторите по труда са направили 1116 проверки в 1102 предприятия, изпълняващи строителни и монтажни работи. Констатирани са общо 5122 нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство, от които 933 по осъществяването на трудовите правоотношения, а 4178 се отнасят до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. По време на осъществения контрол са установени 145 работещи без писмен трудов договор. Съставени са 505 акта за установяване на административни нарушения.
В рамките на кампанията контролните органи на Инспекцията по труда спряха 185 работни места, площадки и съоръжения за нарушения, пряко застрашаващи живота и здравето на работещите. От началото на годината инспекторите по труда са приложили тази мярка 668 пъти при 355 пъти за същия период на миналата година.
Мярката се прилага за нарушения, които пряко застрашават живота и здравето на работещите и имат превантивна роля за предотвратяване на тежки трудови злополуки.
Тази мярка е едно от най-важните правомощия на българските инспектори по труда, което бе потвърдено при оценяването на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и нейната система на инспектиране от представителите на Комитета на старшите инспектори по труда. Те определиха мярката като силен метод за предотвратяване на трудови злополуки.
От началото на годината в строителството са осъществени 4537 проверки и са констатирани 20 404 нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство. Установените случаи на работа без трудов договор в сектора са 619, при общо установени във всички икономически дейности работещи без трудов договор 1655.
От Агенцията отново напомнят на работодателите, че законодателят им е вменил цялата отговорност по осигуряване на здраве и безопасност при работа. Те трябва да създадат правила за безопасна работа съобразно вида дейност, която осъществяват и да приложат ефективен контрол за тяхното спазване. Те не трябва да допускат на обектите работници без необходимата правоспособност и квалификация и без лични предпазни средства.
Работещите трябва да спазват правилата и да използват личните предпазни средства, които работодателят им е осигурил. По време на втората извънредна кампания в строителството са отстранени 13 работници поради липса на правоспособност и неспазване на правилата за безопасност и здраве. От началото на годината в сектора са отстранени 31 работници, а във всички икономически дейности отстранените работници са 51. Работещите също имат право да отказват работа, която застрашава живота и здравето им. За да бъдат в най-пълна степен защитени правата им, те трябва да сключват писмени трудови договори с действителните условия на труд.
Във връзка с предстоящите летни месеци и очаквани високи температури от Главната инспекция по труда обръщат внимание, че работата на открито крие риск за живота и здравето на работещите и в строителния сектор. От Агенцията апелират към работодателите да предприемат мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа в прегряващ микроклимат и при работа на открито.
При работа на открито тези мерки предотвратяват риска за работниците от неблагоприятните климатични условия, свързани с високите температури, особено при обявени от Националния институт по метеорология и хидрология червен или оранжев код за опасни метеорологични явления. Сред мерките са въвеждане на повече почивки, които да се прекарват в специално осигурени климатизирани помещения за възстановяване на топлинния баланс на организма, промяна на работното време с цел избягване на полагането на труд в часовете с най-високи температури, промяна на вида работа и др.