Танцуващите коледари от Ямбол пазят и съхраняват уникалната за България традиция на коледарския буенек

На Бъдни вечер и Рождество Христово коледарите в Ямбол съхраняват и пресъздават уникална за България традиция – коледарския буенек. Те не само пеят обредни песни и благославят стопаните, но са и единствените в страната танцуващи коледари. Отривистото мъжко коледарско хоро, познато като ямболски буенек, от години приковава вниманието на етнографи и фолклористи. Как се е зародил неповторимият танц и какво още е характерно за коледуването в Ямбол разказа в интервю за БТА етнографът Динка Ангелова.
Коледарският буенек е заявка за зрялост на момъка
Няма категорични сведения кога точно е възникнал ямболският коледарски буенек. Първите документални свидетелства в Регионалния исторически музей и Държавния архив в Ямбол са от началото на XX век. Коледарският буенек произлиза от стария ямболски квартал „Каргон“, а първите стъпки на танца са били съвсем спонтанни, каза етнографът.
„Коледарите, докато обикаляли от къща на къща на Бъдни вечер, започнали да потропват. Първо – за да се стоплят, второ – за да чуят момите, че техните избраници ще посетят дома им. Потропвайки, танцът им харесал и започнали да го усъвършенстват“, допълва Ангелова. Така с годините хореографията се обогатява с нови стъпки, завъртания и композиции.
Ямболският коледарски буенек е еквивалент на моминското лазарско хоро. Танцът бележи прехода на младите мъже към зрелостта и готовността им за създаване на семейство. „Това е вид школа – да научиш песните, да участваш в празника и тогава вече да се покажеш на хорото. Заявяваш, че си готов да сключиш брак, да си избереш невеста, да преминеш в групата на женените мъже“, казва етнографът. Всяка мома е очаквала с трепет кудата на своя възлюбен да прекрачи прага на дома ѝ.
Кудата – ред, роли и йерархия
Коледарската дружина в Ямболско се нарича куда и има строго установена структура. Буенекът се изпълнява в т.нар. синджир, в който мъжете са хванати за поясите и коланите си. Хорото води „башът“, а в края му застава „куйрукчията“. Единственият женен мъж е станиникът, но той не играе в синджира, а с бъклицата пред коледарите. Молитвата и благословиите произнася „попът“, а „котката“ се умилква около стопаните, за да възнаградят с дарове коледарите.
„На попа се дава краваят с пара̀та, който във всяка къща е приготвила момата. Коледарите изпяват песните си, съобразени с това кой живее в къщата. След това попът произнася молитвата, обърнат на изток, а всички коледари стават от миндерите свалят калпаците си. Когато приключи обиколката по къщите на Бъдни вечер, сутринта на Рождество Христово всички коледарски куди се събират на площада и се надиграват. Там дарените от момите краваи са се продавали. Чест било за всеки коледар да откупи кравая на своята любима“, разказа още Ангелова.
Кавалерийските ботуши и звънът на шпорите
До Освобождението облеклото на ямболските коледари е традиционно. Нагоре са били облечени с вълнени пуловери и дебели шуби, наречени „каплами“, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. През 20-те години на миналия век обаче ямболските коледари заменят потурите с бричове, а цървулите и навущата – с кавалерийски ботуши. По-късно на ботушите се появяват и шпори, чийто звън прави танца още по-внушителен.
Промяната в облеклото на ямболските коледари, от една страна, се дължи на присъствието на военен гарнизон с кавалерийски части в града по онова време. От друга – на навлизането на европейската мода в града. Това са двата фактора, които променят облеклото на коледарите, обясни етнографът.
„Каргонлии“ и „баирчани“ – две школи, една традиция
През годините в Ямбол се оформят две школи на танцуващи коледари – „каргонлии“ и „баирчани“. Първата се заражда в стария ямболски квартал в „Каргон“, а втората – в квартала в по-високата, североизточна част на Ямбол. По-късно се появяват и различия в танца и облеклото на двете школи.
„Каргонлии играят по-умерено, бавно, тежко стъпват. Движат се плътно един зад друг като една монолитна скала. При баирчани танцът е по-разчупен, по-бърз е самият ритъм, с характерни потрепвания в раменете. В средата на миналия век каргонлии са облечени с бели ризи, кожухчета, вратовръзки. Баирчани, за разлика от тях, се обличат с традиционното облекло – потури, везана риза, елек. И едните, и другите обаче задължително са с кавалерийски ботуши и калпаци, обкичени с пуканки и чемшир, обсипан с варак за блясък“, каза етнографът.
Жива традиция, припозната от младите
Според етнографа коледарският буенек, както всяка традиция, оцелява благодарение на приемствеността между поколенията и интереса на младите хора. След 9 септември 1945 г. буенекът е бил забранен от тогавашната власт и коледарите не можели да играят навсякъде. Считало се, че народните традиции са регресивни. През 1967 г. обаче се поглежда вече по нов начин на традициите, идва времето на художествената самодейност, започват да се провеждат различни фестивали като този в Копривщица, например. 
„Самите традиции са нещо живо. Даже и да не се изпълняват, за тях се разказва. Информацията се предава от дядо на внук, от баща на син. Всяко едно поколение научава за това, което е било някога. Не можем да кажем, че има период, в който никакви празници не се изпълняват. Те се обогатяват, видоизменят, според обстановката. Коледарският празник, особено танцуващите коледари, оцелява, защото се възприема и харесва от младите хора. Много е важно за един празник да бъде припознат, за да оцелее“, отбеляза етнографът.
Тропот от буенека на над 600 коледари оглася Ямбол
Както всяка година, коледарите ще започнат да обикалят още на Бъдни вечер кварталите на Ямбол, за да танцуват и благославят за по-добри дни. На Рождество Христово ще се състои традиционният фестивал „Ямболски коледарски буенек“, в който ще се надиграват над 600 коледари, обявиха от Общината. Коледарският празник ще започне около 10:30 часа в района на централния кооперативен пазар, а към 12:30 часа ще се пренесе в градския парк.
„Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари, действително е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те грабват вниманието на публиката, а земята просто се тресе от еднаквото движение на една група мъже, които играят като един“, каза етнографът Динка Ангелова.
От 2018 г. коледарският буенек е и защитена марка на Ямбол пред Патентното ведомство. Всяка година едноименният фестивал събира многохилядна публика. Стотици мъже от коледарските куди обикалят града и възвестяват Рождество Христово. Фестивалът „Ямболски коледарски буенек“ тази година е посветен на 70 години от приемането на България за член на ЮНЕСКО.