Настоящият национален състезател Сали Салиев е бивш възпитаник на единственото в областта Спортно училище.
Директорът разказва, че момчето влиза в залата по борба към Спортен клуб "Олимпиец" на 12-годишна възраст под ръководството на Нено Ненов, с когото тренира около две години. След това негов треньор става Мариян Стойнев и борецът продължава с него спортната си кариера до днес.
По думите на спортни специалисти, ежедневните тренировки помагат на Сали да израсте с бърз темп в областта на борбата. Упорит, дисциплиниран и постоянен, той не случайно е многократен шампион на България.
В актива си борецът има записани второ място на Европейско първенство за кадети. Той е и два пъти трети на Европейско първенство за юноши. Салиев е настоящ световен вицешампион до 20-годишна възраст – юноши, припомни Коева.
Момчето постъпва в Спортно училище "Никола Симов" в Търговище в шести клас. Той бързо се превръща в пример за всички ученици със своята упоритост и отдаденост към спорта. С многократните си спортни успехи Салиев става не веднъж гордост за екипа на училището, добавя директорът. По думите й, той е възпитан и уважителен към учители и треньори, както и отговорен към учебния процес.
От екипа на училището добавят, че житейските изпитания и множеството контузии не пречупват духа на младия състезател. Подкрепян от своят баща, треньори и учители, той завършва с добър успех Спортно училище през 2022/2023. Сега е студент във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност "Помощник-треньор по борба".
Всички близки на Салиев, начело с баща му Юсреф Салиев, са плътно до него и винаги го подкрепят. Цялото му семейство в родното село Голямо Соколово очаква с гордост поредния успех на Сали. Това разказа за БТА леля му по бащина линия Алиме Ахмедова. По думите й борбата е спорт, който цялото семейство уважава, а много от момчетата, вече мъже, са отдали години на него.
"Сали сам реши да се занимава с борба. Учеше във Второ СУ "Проф. Никола Маринов", но помоли баща си да го премести в Спортното. Още от първите години беше нахъсан спортист и винаги се завръщаше с медал от състезания", разказва Ахмедова. Тя допълни, че баща му се възхищава от постиженията на сина си и в стаята си има своеобразна стена на славата – подредени са медали, купи, грамоти, пояси и статуетки. Подреден е трудът на момчето, което от шестокласник расте без починалата си майка.
Ахмедова разказва, че всяко негово състезание се проследява от малкия екран: "Неописуемо е чувството - смесица от обич, гордост, умиление, възхищение!".