Творчеството на Пенчо Славейков показва връзките му с българската култура и различните места в страната, каза Йордан Ефтимов в Силистра

Пенчо Славейков трябва да бъде търсен не само чрез преките връзки с отделни места, а чрез начина, по който творчеството му ни помага да разберем българската култура, културната памет и духовните територии на България, каза доц. Йордан Ефтимов по време на дискусията от кампанията „Пенчо Славейков днес“, организирана от БТА в Силистра. Тя се провежда в Националния пресклуб на БТА в града.
Като модератор на срещата той допълни, че при търсенето на връзките между творчеството на Славейков и различните места в България не трябва да се разчита единствено на преки биографични свидетелства. По думите му по-важно е да се откриват начините, по които стиховете на поета помагат да разберем себе си, културната си памет и развитието на обществото.
Ефтимов посочи, че Добруджа присъства пряко в стихотворението „Етър назад се повръща“, където Славейков говори за сушата в региона: „Харно ми думаше Пейчо, когато да тръгне пролетес в Добруджа: „Суша ще бъде туй лято!“.
По думите му това е единственото пряко споменаване на Добруджа в творчеството на поета. Дунав присъства и в други произведения на Славейков, сред които е сатиричното стихотворение „Опак край“, чрез което авторът поставя въпроси за състоянието на обществото и необходимостта от промяна. Според доц. Ефтимов поетът е сред личностите, които не само създават модерната българска литература, но и участват в изграждането на модерната национална култура.
В рамките на дискусията той припомни и други връзки на Силистра с културни дейци от началото на ХХ век. Сред тях посочи актьора и режисьор Сава Огнянов, роден в Кюстенджа, който в свои спомени от 1941 г. разказва за личните си впечатления от поета и за приятелското отношение към него. Беше споменат и роденият в Айдемир Никола Атанасов, който участва в литературните и театралните дебати от епохата. По думите на Ефтимов той влиза в полемика със Славейков по повод вижданията му за развитието на българския национален театър и отношенията между държавната подкрепа и художествената автономия на театралната институция. 
Той изрази мнение, че юбилеите на големите личности не трябва да бъдат само повод за формално отбелязване, а възможност за жив разговор за тяхното наследство и значението му в настоящето. Според Ефтимов творбите на Славейков продължават да поставят въпроси, свързани с отношението към историята, културната памет и мястото на традицията в съвременния свят. Той отбеляза, че именно такъв подход позволява историческите личности да бъдат възприемани не като далечни фигури от миналото, а като част от днешните обществени разговори.